Христо Гешов е лицето на кампанията за борба и превенция с хепатит "Хепатитът до мен". Той е и вирусоносител на хепатит В. Миналата година, само няколко дни преди Коледа, той отказа да се лекува в знак на протест срещу безхаберието на здравното министерство.
- Как и кога разбра, че си заразен с хепатит Б ?
Аз съм човек, който всяка година се включва в акциите по кръводаряване. За мен това беше като навик, всяка година да дарявам кръв. Така се случи и миналата година, когато за трети пореден път дарих кръв в гр. София. Нещата там стояха по малко по-различен начин, защото кръвният център в столицата предлагаше опицията да проверя резултата си чрез интернет страницата му. И аз се възползвах разбира се.
След като попълних коректно формулярите, дарих кръв, получих идентичен номер и парола, с които проверих резултата си. Забързан в ежедневието забравих за тази справка, до една нощ, в която изпадна листчето с данните, влизайки в сайта с почуда разбрах, че съм носител на този вирус. И точно в този момент започна всичко – борбата, страхът, коментарите, присъдите и сблъсъка със затворените врати на държава и министерство.
- Кой потвърди диагнозата ти и какво се случи след това?
На следващия ден веднага посетих личния си лекар в Червен бряг, който не даде никакъв сигнал, че е запознат с проблема ми. Разказа ми какво може да се случи с мен в следствие на хепатит, запозна ме повърхностно с вируса и по мое желание ме изпрати за потвърждение в лаборатория. От там съответно резултатът беше същият.
Посетих няколко лекари, но в крайна сметка прецених, че най – добрият вариант за мен е да се лекувам в София в УМАЛ св. Иван Рилски. Бях приет, направиха ми се доста изследвания и се установи, че тоа е стара инфекция, която е увредила до голяма степен черния ми дроб, хранопровода и стомаха. Останах за лечение там близо месец. След това трябваше да мина по стандартната процедура за започване на лечение – изготвяне на протокол за кандидатстане за лечение от НЗОК, внасяне на дадения протокол в здравната служба, чакане да бъда одобрен, след това отново прием в болница преди старт на лечението и така едни дълги процедури, които затрудняват самият пациент физически, но и финансово.
- Какво се случи до днес след като отказа да се лекуваш публично?
Какво се случи, няма да изненадам никой, че не се случи почти нищо. От министерството разбира се дори не се свързаха с мен за да коментират случая, да дадат някакво обещание, че ще изпълнят някои от исканията ми. Да дадат поне някакъв сигнал, че са загрижени за българските пациенти и че се интересуват те да са здрави. НИЩО. С Национално сдружение „Хепасист” внесохме проект в здравното ведомство за някои промени, като например чернодробните ензими да бъдат включени в безплатния пакет изследвания на всички пациенти, което може да се счита като превенция и предпоставка за ранна диагностика на хепатит.
Иначе, за другите искания – хронично билни от хепатит да минават на ТЕЛК – аз минах, не получих нищо , защото видите ли нямам стаж 1 година, а онези, които са на 18 години, току що завършили гимназия и те ли трябва да имат 1 година стаж? Тук ударихме на греда. Никакво развитие, отново мълчание. Друго – процедурата с тези протоколи за безплатно лечение – сменят се на всеки 6 месеца, а колко по-удобно би било ако бъдат на 1 година и самите документи се изпращат директно от болницата в НЗОК София, а не ние пациентите да ги внасяме в здравната каса по местоживеене, те от своя страна ги изпращат до София, от София се връща одобрението отново на адреса по местоживеене и пациента отива за да си го получи. Това беше отхвърлено, защо ли?
- Как реагира обществото и най – близките ти хора на твоя отказ в знак на протест?
Най – близките ми хора, приятели и т.н. разбира се ме подкрепиха, но не одобриха това да не се лекувам, защото и те като мен знаеха какъв ще е изходът от този протест. Обществото как реагира – както винаги имаше хора, които казаха евала, други, които бяха скептични, трети се възползваха за да разнасят клюки и лъжи по мой адрес, но като цяло това е мое лично решение, не на обществото, макар, че е за него. Всеки има право да коментира и одобрява и не действията на другите. Надявах се обаче след тези ми действия да излязат повече хора носители на вируса и да кажат, да аз съм болен от това и не се срамувам и да той е прав, защото и на мен вече ми писва, но всекис е страхува, страхува се от обществото, което е най-големият съдник, страхува се от реакцията на работодатели и т.н.. Някак си страхът надделява, за това има и подобни проблеми в тази насока и хората не са запознати с детайли на този вирус, защото такива като мен се крият, не споделят, хората знаят, че ни има, и ни отхвърлят, защото ние сами сме се осъдили и не сме дали шанс хората да се запознаят с нас и проблема ни. Когато ние сами си помогнем ще бъдем приети, хората ще бъдат внимателни за собственото си здраве и живот, ще се изследват без притеснение. Но реалността е друга. Жалко.
- С какво се занимаваш в момента?
В момента съм организатор и Лице на информационната кампания заборба и превенция с хепатит „Хепатитът до мен”. Тази кампания ми даде много. От началото на февруари ми предстоят и много други промени за мен самия, в положителна насока, но повече ще издам към края на месеца.
Тази кампания, а и новият проект имат за цел да запознаят обществото с хора като мен и не само. Да се знае, че нас ни има и че и ние сме част от това общество и от тази държава. Идеята е да запознаем всички с проблема, сами да се сещат, че веднъж в годината тряба да се изследват, а не ние да ги приканваме чрез медии и акции. Защото пак казвам вируса на хепатит Б е в пъти по- заразен от вируса на ХИВ, както и смъртните случай от хепатит са в пъти повече от тези на ХИВ в световен мащаб.
Тук е моментът да спомена и за редицата благотворителни концерти, които ще организираме до пролетта в подкрепа на тази кампания . На 25.01. от 19 : 00 часа в гр. Луковит ще е първото такова мероприятие, а на сцената ще са качат звезди като Йорданка Христова, Мариана Попова, Теди Кацарова, Искрен Пецов, Стефан Илчев и много други. (Ева, Поли Паскова, Софи Барт, Тодор Георгиев, Теди Георгиев – водещ Иво Танев). Всички събрани средства ще бъдат използвани за закупуване на скринингови тестове за хепатит Б и Ц, както и ще помагаме на хора в напреднал стадии на болестта .
- Защо в Луковит?
Причините са няколко. Защото с тези концерти искаме да помогнем за развитието на читалищната дейсност. София не е България. Звездите, които ще пеят на тези концерти са разпознаваеми само от малкия екран, но поради липса на средства от страна на общините те не могат да пеят в тези градове и села. Чрез тези концерти ние ще изненадаме хем хората, хем те ще се чувстват част от нашата кампания и ще помогнат.
От друга страна избрахме Луковит, защото точно в Луковит миналата година започна и скрининговата ни акция и точно там ще отворим първият информационен кабинет. Радваме се на сериозната подкрепа на г-н Иван Грънчаров, кмет на Общината, който застана зад нас и подкрепя всичко свързано с нашата кампания, за което благодарим.
- Кой застана зад кампанията?
Зад тази кампания застанаха много хора и много организации, лекари, актьори, журналисти и певци.
Национално сдружение „Хепасист”, което от дълги години се занимава с борба и превенция с хепатит, Национално сдружение „Обединени хора за развитие и сътрудничество”, Национално сдружение „Азукари”, които за поредна година имат за цел да изградят детска площадка адаптирана за деца с увреждания. Кампанията се радва на много силна и голяма подкрепа, което я направи и доста успешна.
- Кой финансира инициативите на кампанията?
Кампанията се финансира изцяло от дарители. Хора с големи сърца и хора, които наистина искат да помогнат и да бъдат съпричастни към този проблем. Те ясно са осъзнали, че никой не е застрахован от вируса, че няма ненаказано добро, че само заедно можем да променяме всичко .
- Имате ли идеи за други инициативи?
Да, разбира се, опитваме се да разширяваме кампанията, да достига до повече хора по различни начини. От февруари ще стартираме национална кампания за най – добра картина на тема „Хепатитът до мен”. Този конкурс ще бъда разпространен във всички средни училища и чрез него ще популяризираме сред младежите вируса на хепатит Ц, с който се сблъскват в ежедневието. И понеже те са имунизирани от хепатит Б при раждане, ще се концентрираме върху хепатит Ц, който се предава по кръвен път – стоматолози, центрове за татуси и пиърсинг, общи игли и т.н..
Чрез тези си картини младежите ще могат да покажат как си представят вируса на хепатит и да го изобразят по начин , по който те си го представят, Ще бъдат избрани най – добрите творби, които ще бъсат разположини на изложба в държавни предприятия и институции.
Имаме много други идеи, но може би ще разкажа за тях една когато стартират и наближат, но идеята е в рамките на 1 година да достигаме до всички и всички да се запознаят с този проблем.
- Какво още не знаем за хепатит Б и Ц?
Много са нещата, но някои са най-важните. Този вирус не се предава чрез използване на общи прибори, допир, целувка и дори контакт с носител на вируса.
Заразяването с хепатит Б става по кръвен и полов път, а с хепатит Ц може да се заразите по кръвен път.
Хепатитът е на всякъде около нас – при стоматолога, в операционната, при маникюрист, центрове за пиърсинг и татуси.
- Къде може да се тестваме?
Всеки може да се изследва във всички частни лаборатории, но за съжаление тези изследвания се заплащат от пациента.
Всеки, който желае да го направи безплатно може да дари кръв и да поиска резултата си задължително или да се включи в нашите скринингови акции в цялата страна, където изследваме напълно безплатно за вируса.
