Има ли нещо по-хубаво от това да вземеш книга в ръка и да се потопиш в света, който тя ти разкрива? Малко са тези примери, а любовта към четенето ще бъде разпалена още по-силно с инициативата „Чети с мен”, на която Actualno.com е официален медиен партньор. Хиляди българи ще имат възможност да хванат книга в ръка през неделния ден (28 септември) и в компанията на своите деца и приятели да се потопят в тайните на писаното слово. За инициативата, за целите и стремежите ѝ, разговаряме с министъра на културата Мартин Иванов.
Г-н Иванов, разкажете ни повече подробности за инициативата „Чети с мен”, която ще се проведе в неделя (28 септември) – как дойде идеята, кой е авторът?
Идеята ми хрумна преди около половин година, някъде около Великден. А причината бяха излезлите в края на миналата година резултатите от теста PISA – международно сравнимият тест за функционалната грамотност на българските деца. Функционалната грамотност измерва възможностите да се чете, разбира и осмисля даден текст. В нашето общество много лесно се примиряваме с негативните резултати – медиите публикуват материали, след което „логично и трагично” темата отшумява.
Аз лично се замислих какво можем да направим, след като имаме налице пример от Германия. Когато там е имало недобри резултати по теста PISA преди десетина години, стартира кампания в подкрепа на четенето по инициатива на няколко неправителствени организации. След две-три години държавата подкрепя инициативата, създава се и организация на име „Четене” с публично-частно партньорство. Тази организация има бюджет от около 4 млн. евро годишно. Много хубав пример за нейната дейност е следната инициатива – всяко дете, което се ражда в Германия, получава куфарче с адаптирани за бебешка възраст книжки, както и листовки с указания за родителите как да събудят у детето любовта към четенето. При постъпването в детска градина идва второ куфарче с книжки, вече адаптирани за тази възраст, а на първия учебен ден се дарява и трето куфарче. Четвъртото куфарче – ако не се лъжа, то е последното, се появява в гимназията. Така, не по „макаренковски”, а по естествен път се събужда обичта и любовта към четенето. В България обичаме да залагаме на по-твърд подход и в образованието ни има доза принуда – да прочетеш през лятната ваканция определен брой книги задължително. Но как се събужда обич с принуда? Затова е важно с инициативи като тази в Германия детето да осъзнае чрез положителна емоция, че четенето е важно за неговото бъдеще. Докато и ние, в България, не разберем, че в обществото знаещите и можещите трябва да са на първо място, а не нещата да стават по „втория начин”, ще продължим да сме в ситуацията, в която сме сега.
През пролетта и лятото вече имах серия от срещи във връзка с идеята. Оказа се, че има много непримирими хора в България, които не желаят да се оставят на статуквото по отношение на грамотността и правят кампании, за да се променят нещата в желаната положителна посока. Проблемът е, че тези кампании не са видими. В сектора половин година се дискутираше кой ще бъде най-добрият начин да се направи популяризиране. И тогава дойде времето на служебното правителство, станах министър на културата и реших, че точно Министерството на културата е институция, която по природа е призвана да подкрепи такава инициатива. Без да има нужда дълго да го убеждаваме, получихме и подкрепата на президента. Имаме и подкрепата на министър-председателя, поканил съм и всички колеги от Министерски съвет да се присъединят към инициативата в неделя (28 септември). Голяма помощ в инициативата получихме от министерствата на образованието и на младежта и спорта, които участват в опитите ни да привлечем популярни лица в подкрепа на „Чети с мен”. Популярните лица са важни, за да предадат чрез авторитета си любовта към книгите – затова и символът на кампанията е една ръка на дете и една на възрастен, държащи корицата на книга. Както и от Actualno.com сте направили с анонса за инициативата и сте го публикували в рубриката Ви „Добрата новина”, така и за мен „Чети с мен” е добра новина. А автори на идеята на практика са огромен брой неправителствени организации – над 20-тина, което даже беше неочаквано за нас.
Първоначално се ограничихме само до София, но инициативата сама се разрасна – вече 85 селища се включиха в нея, до 28 септември вярвам, че ще са около 100. Това означава, че в неделя, близо половин България ще е с книга в ръка. Важното обаче е не броят, а много хора, които обичат книгите, да се съберат заедно със своите непорастнали и порастнали деца и приятели - дано времето е хубаво.
В анонса на инициативата се акцентира и върху „национален рекорд за масово четене”. Как ще се измери рекордът – ще се отчита броят на хората, четящи едновременно книга, или ще има състезания за бързо четене, по време?
В страната на няколко места са организирани такива маратони по четене точно с измервател „време”. Но аз не говоря за рекорд за четене, защото в някакъв смисъл това леко „пожълтява” инициативата. За мен е важно да се съберат колкото се може повече хора – ще се опитаме да представим статистика, като ще използваме стикерите на „Чети с мен”. Тук отварям скоба – за изработката на стикерите бюджетът на Министерството на културата е под 500 лева. Всичко останало по събитията по места и конкретно в Борисовата градина в София, се поема от партньорите по инициативата. Например Столична община помогна много, за което съм много благодарен, Асоциация „Българска книга” осигури водата за събитието и две големи шатри, Френският културен институт ще транспортира водата, Фондация „Детска книга“ пое някои от разходите, библиотечните организации влязоха с летящ старт, както и читалищата. С дарения, с труд и отделено време ще успеем да осъществим евтино една много ползотворна кампания.
Бих желал с тази инициатива всеки един от нас да си даде сметка, че тук става въпрос за младите, за нашите деца, които са отмяната ни. Затова и тези, които няма да могат да дойдат, да бъдат мислено с нас поне за малко.
Вие самият ще се включите ли в инициативата? Кои са най-известните лица, които са поканени да се присъединят и са потвърдили участие?
Иска ли питане – естествено, че ще се включа. Иначе имаме потвърждение от 70-тина души, но бройката буквално е „плаваща”. Много хора искат да дойдат, но имат ангажименти. Имаше няколко актьори, които казаха, че имат репетиции, но ако отпаднат, ще дойдат. Един рапър, няма да му споменавам името, заяви, че много иска да дойде, но има вечерно участие на морето и ако успее да се събуди и да стигне до София, обезателно ще присъства. Пример за човек, който във Facebook профила си е обявил инициативата и че ще дойде, е Захари Карабашлиев.
Със сигурност сте запознат с една от най-популярните Facebook инициативи напоследък – топ 10 на любимите ти книги. Кой е Вашият топ 10?
Сигурно мога да направя топ 100 или топ 500, но топ 10 ще ми е трудно. С различната възраст имах и имам различни любими книги като жанр. Моето мнение за такива класации е малко по-консервативно – в такива класации как да отсееш най-ценното в морето от ценности? А и в интерес на истината, човек, който е чел по-малко, по-лесно ще направи топ 10, отколкото човек, който е чел повечко.
Но тази инициатива е едно много добро продължение на кампанията „Чети с мен”, без то да е умишлено търсено от Министерството на културата например. Точно така, с такива инициативи, темата за четенето се поддържа високо в радара на общественото внимание. Затова съм много благодарен на всички медии, които подкрепиха „Чети с мен”. Иначе просто с една кампания, дори в Борисовата градина, няма да се справим. Първо трябва да формулираме проблема, а след това да търсим решенията му. Уверявам, че решения на проблема с функционалната грамотност се търсят и в момента. Онзи ден например, в Министерството на образованието направихме дискусия, по инициатива на Александър Кьосев от Софийския университет, на която се обсъждаха възможни решения. Рецептите за подкрепа са ясни – подкрепа за училищните библиотеки. Миналата седмица бях в Стара Загора и директорката на тамошната библиотека ми сподели, че има 1000 лева за закупуване на нови книги на месец. Това са колко – 20, 30, 50 издания – при това море от книги, което се публикува в България.
В този ред на мисли, смятате ли, че е нужна промяна по отношение на статута на читалищата? В закона се посочва, че читалищата могат да извършат „други културни дейности”, без да се уточнява кои и какви са тези дейности. Така може да се взема субсидия от 6400 лева на човек за читалище, което е фиктивно – не е ли време за поправка в Закона за читалищата в този смисъл?
Да ви кажа, не мисля, че по читалищата се пилеят пари. А читалището е дотолкова българска институция, че е много трудно да бъде преведена на чужд език. Очевидно е, че тя стартира около читалня с книги и вестници през Възраждането, но там се състоят и първите български театрални представления, първите български концерти. Много преди да има модерна българска държава, е имало читалища.
За съжаление в днешни дни картината е много нерадостна. Имах разговор със Сдружението на българските читалища и читалищата са я докарали дотам, че чистачките вземат повече от председателя или секретаря. Причината е проста – чистачките са на трудов договор, а останалите са на граждански. Затова трудовият договор е за минимум 340 лева, а за останалите – по 200-300 лева. А ако читалището е в малко населено място, то е своеобразен просветен център – къде, например, можете да изучавате иначе чужд език, когато не сте в големия град? Читалищата заслужават уважение, а българската държава им е пообърнала гръб така, както и на други културни институти.
Това, с което Министерството на културата се нагърби и се надявам да е факт до една седмица, е да се изготви така очаквания стандарт за библиотеките. С него ще бъде подобрена работата им.
Имате ли и любими млади български писатели? Правят ли Ви впечатление определени имена?
О, да, има няколко имена, с някои от тях съм личен приятел, затова ще ме разберете, че не ги споменавам. Много се радвам, че се появяват все повече млади писатели. А иначе, една от по-далечните цели на „Чети с мен” ще е да се отделят средства да се преведат на по-популярни в световен мащаб езици нашите най-хубави произведения. Защото ние дължим на света шанса да опознае културата и бита ни.
Мандатът на служебното правителство вече изтича. Самият Вие казахте, че пари за култура няма много, но кои бяха приоритетите Ви като министър и доволен ли сте от постигнатото?
Да Ви кажа, приоритетите ми бяха това, с което не разполагахме. Дойдох в Министерството на културата при сериозен дефицит – 4,5 – 5 млн. лева в сценичните изкуства и реален риск театрите да не отворят през тази есен. С доста усилия и убеждения се справихме.
Сега предстои нова битка по-висок бюджет за култура през следващата година. През следващите дни ще се водят разговори, а актуализацията е въпрос на парламента и следващото правителство. Ясно е, че нещата няма да се променят изведнъж. Надявам се да се приеме по-висок бюджет за нашето министерство, но това ще бъде тежката битка, която ще трябва да води моят наследник.
Със или без предизборна ситуация, нещата са ясни – ще има скок на дефицита в държавата над разумното в нормална ситуация ниво, пари няма. Искрено се надявам културата да не е жертва в тази обстановка. Искам да припомня изказване на Уинстън Чърчил, което чух на среща с колеги културни министри в Торино. По време на Втората световна война, генералите във Великобритания са искали пренасочване на пари от културна дейност към военния сектор. Тогава Чърчил казва: „Ако ние намалим парите за култура, за да водим война, какъв смисъл има и за какво ще водим война?” Тази метафора трябва да ни напомня колко важна е културата в нашето общество. Това не е доведеното дете на обществото, което протяга ръка към по-ресурсни министерства за милостиня. Културата и образованието са важните неща.
Като министър кое най-много Ви зарадва от това, което свършихте като работа – постижението, с което ще се гордеете най-много?
Нека другите го оценят. Аз ще си направя моя класация за себе си, разбира се. Но се чувствам виновен, защото за два месеца не успях да се срещна с всички, а се сблъсках с много проблеми, затлачени от десетилетия. Най-вече на преден план е липсата на уважение към труда на тези хора.
Интервю на Ивайло Ачев
