„Момчето с гълъбите“, един от най-превежданите израелски романи, би могъл да бъде наречен трогателен разказ за война, любов и гълъби. Темата и в двете сюжетни линии, които се развиват паралелно в различни времеви плана до финалния обрат в повествованието, е любовта. Меир Шалев е най-популярният съвременен израелски писател. Книгите му са издадени на повече от 20 езика (за пръв път се превежда на български от иврит) и са удостоени с много национални и международни награди – израелските „Бърнстейн“ (1989) и „Бренер“ (2006), италианската „Джулиета“ за любовен роман (1999), Националната американска награда за еврейска книга (2007), престижните израелски национални отличия „Прат“ (2009) за цялостно творчество и „Нюман“ (2011) за най-добър писател на годината. На 29 ноември Меир Шалев – представи романа си „Момчето с гълъбите" в литературен клуб „Перото“. Eто какво сподели писалелят в интервю за Actualno.com.
В книгата Ви се преплитат войната и любовта, защо?
Това са две интензивни преживявания - и войната, и любовта. По време на войната се засилва чувството за желание за живот. И девет месеца след края на всяка война има бейби бум. Пощенският гълъб, който изиграва много важна роля в книгата, той е посланикът на любовта и който носи посланието за мир след на войната и за нов живот.
Вярвате ли, че надеждата никога не умира?
Гълъбът символизира желанието да се върне човека от войната у дома. Винаги има надежда, но точно чрез посланието на гълъба.
Управлява ли политиката човешкия живот и щастието?
Политиката винаги ще е част от живота на хората. Но как ще управлява живота им зависи само от хората и начина, пой който те я създават. Политиката има и хубави страни, тя поставя основите на законност, стабилност, справедливост, работа , дома. Тя трябва да продължи да съществува. Без нея ще настъпи анархия. В района от който аз идвам - Близкия Изток, религията причинява повече вреди отколкото политиката. Ако трябва де се водят преговори в политиката, тези които ги водят би трябвало да са рационални, но религията ги превръща в нерационални.
Ако хората могат да стигнат до война и убийства, заради място, което се нарича свещено, заради църква или джамия, това означава, че липсва рационалното зърно в тази политика. В това отношение не сме напреднали най-малко от времето на Кръстоносните походи.
Какво би казал на читателите, на които предстои да прочетат Момчето с гълъбите?
Разказът е добър – има интересен сюжет. Ролята на литературата не е да обучава, поучава или дава послание, а да разкаже една интересна история. И аз се опитах да разкажа тази история по най-добрия и правилен начин.
Вижте откъс от книгата "Момчето с гълъбите"
