На 21 юни, от 11:00 часа в градинката зад Националния дворец на културата, се състоя официалното кръщаване на тазгодишния випуск кучета водачи за незрящи хора. Ето какви сподели специално за Actualno.com Мартина Маринова, главeн инструктор във фондация „Очи на четири лапи“, за кучета, семействата и трудностите.
Каква е разликата между кучето водач и кучето асистент?
Това са служебни кучета, които работят за хора с различни дефицити. Едните са със сетивен дефицит, т.е. те са незрящи, но човекът е физически здрав. Това е кучето водач. Кучето асистент работи за хора, които са зрящи, но имат двигателен дефицит, т.е. или краката или ръцете, или краката и ръцете са засегнати по някакъв начин. Имат някакъв процент обездвижване. Това е разликата. Кучето водач води незрящия човек по улицата – от дома му до работното място например, като го пази от всички препятствия – обхожда дупки, спрели коли, довежда до пътното платно, където е опасният участък и там спира, за да може човека да прецени кога да мине, кога е възможно да се пресече. Това е основната функция на кучето водач – да води човека от точка А до точка Б, защото той не вижда. Иначе трябва да ходи с бял бастун. Кучето асистент само придружава навън ползвателя си. Фиксирано е за инвалидната количка и ходи за компания на човека. Например,човека влиза в магазина и иска да си закупи някакви стоки, първо ако са на по-високи рафтове, кучето може да се качи на рафта и да вземе съответната стока ако е добре пакетирана и да я подаде на човека. След това при плащане на касата влиза в действие кучето, което ще подаде портфейла или изпусната монета на земята, или лична карта, или там каквото е паднало. Тези хора, които имат дефицит в движението и на ръцете често изпускат вещи от ръцете си. Отивайки във офиса кучето ще отвори – може да се качи, да натисне бравата и с муцунка да отвори и след това да затвори съответно. Но обикновено имат нужда от специално приспособление.
Как подбирате приемните семейства?
Приемните семейства също идват на интервюта при нас, като задължително изискване е те да са от София, понеже цялата програма е позиционирана тук. Те трябва да идват всяка седмица на тренировки, събираме се на различни места, като работим и по социализацията и по послушанието на кученцата. Помагаме на приемните семейства през целия период, осигуряваме им всичко необходимо за кучето – храна, ветеринарно медицинско обслужване, аксесоари, купички, поводи и т.н. Така че на практика приемните семейства освен времето си да не се налага да влагат нищо друго в отглеждането на кучето.
Всяко семейство ли може да стане приемно?
Да, тъй като през първата година от живота си кучетата трябва да живеят в семейна среда, от хора, които са зрящи и подвижни без всякакви затруднения. Те трябва да бъдат отгледани в домашна среда, да бъдат обучени на домашни навици, да бъдат социализирани в градската среда. т.е нищо от това, което е като ситуация в града да не ги притеснява. Градския транспорт, уличните кучета, метрото, трамвая, ескалатори и асансьори, т.е. с всичко това кучето трябва да се запознае през първата година от живота си, когато е свободно и щастливо малко кученце. Да закрепим положителна емоция в кученцето в тази ситуация, за да може то да е запознато с тези ситуации, в които ще след това ще му се наложи да работи вече с човека. Да е фокусирано върху препятствията и да се чувства комфортно.
Как се отразява раздялата на кучето с приемното семейство?
Не случайно сме избрали тази порода лабрадор ретрийвър и голдън ретрийвъри, тъй като те са доста адаптивни, много са социални – обичат хората и контакта с тях. И промяната на стопанина им не им носи стрес и не ги натоварва психически.
От другата страна едва ли е така...
Аз също съм започнала от приемно семейство. За приемните семейства е много трудно, но не толкова ако си загубим домашния любимец внезапно. Но когато те живеят с мисълта цяла година, че те ще се разделят с това куче, че го гледат със специална, уникална цел, тогава е по-лесно. Всички плачат в момента на раздялата, когато дойдат да ги оставят в центъра при нас, но доста бързо разбират, че са направили едно голямо добро.
От къде взимате самите кучета?
В годините разработихме развъдна програма, която действа много добре. Работим с младите кучета още от третия ден след раждането им, така че да ги подготвим за живота, който им предстои на служебни кучета. Това развива тяхната нервна система, чувствителност и връзки в мозъка, които не могат да бъдат създадени на по-късен етап. Така че от там черпим наистина много, много добри кучета. Но има възможност и хора, които отглеждат лабрадори като домашни любимци и нямат възможност повече да се грижат за тях в повече – заминават за чужбина или се променят житейските им обстоятелства по някаква причина. Може да ги доведат в училището, ние да им направим тестове за годност, за специални обучения и да ги обучим ако са годни. Т.е. няма значение на каква възраст са дошли при нас, те пак могат да станат водачи или асистенти.
Как се справяте с уличните кучета?
Обучаваме кучетата първо да игнорират уличните кучета, да не се страхуват от тях и да не са агресивни, а после ако ситуацията е много напрегната, сме ги научили да спрат, да изчакат, да дадат възможност на кучетата да помиришат кучето водач или асистента и човека и да се запознаят, да разберат, че те не са опасни за тях, тъй като всички служебни кучета се кастрират и другите кучета не ги възприемат като обекти, желаещи да им завземат територията. Защото знаете понякога има кучета, които са заедно и си пазят територията и могат да обградят човека с кучето.
Кои са най-големите трудности, с които сте се сблъсквали до момента?
Една от най-големите е намирането на средства ежегодно, за да можем да си вършим работата и да предоставяме безплатно на всички желаещи тези служебни кучета. Това е най-големия проблем. Също и намирането на приемни семейства, защото хората сме егоисти и гледаме първо себе си, а след това другия. Но намираме такива добри хора, които да отглеждат кучета.
Интервю на Стефани Вакарелийска
