Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Мадарският конник върху еврото - убиец на българския лев или символ на върховна сила? (ВИДЕО)

15 юли 2023, 21:00 часа • 13735 прочитания

Мадарският конник да бъде на евромонетите ни - естествено видяхме полярни дискусии за това предложение в социалните мрежи. Появиха се крайно странни тълкувания, като най-екзотичното: мадарският конник е убил лъв, но не просто лъв, а българският лев! Изведнъж върховният обединяващ символ - войнът на кон, конникът победител, символ на прабългарите, символ на траките се оказа убиец на българското… Може би някой е бягал от час по история? Намираме се в Института по балканистика към БАН. Разговаряме с доц. д-р Тодор Чобанов - историк и археолог, който ни припомня още веднъж стойността на този релеф.

Още: Кандидатът на БСП за БНБ: Трябва да приемем еврото тогава, когато сме готови

"Фиксацията в лева от гледна точка на това, че валутата е част от суверенитата е една мистификация. Ти може да си много силен и суверен и да ползваш чуждите. Нашата история е минала много славно и успешно и без собствена валута", заяви в Студио Actualno доцентът.

Той обясни, че Мадарският конник е комуреален паметник: "Това са специални паметници за боговете. Този паметник има един дълбок сюжет, свързан с възхвалата на конкретна личност или личности и надписи, които съобщават информацията не за простосмъртните, а надписи, оставени за божествата, на които са се кланяли нашите прадеди".

По думите му паметници на коне са много популярни по една проста причина - одомашняването на коня води до фундаментални промени в човешката култура, в животновъдството, но и във воденето на война, в държава, във владетелския култ. Конят има наистина голяма роля и по тази причина много народини, най-вече индоевропейските в древността почитат конят и ездача. Това са особени форми на култ, които се асоциират с животното, с неговата божествена природа и това, че той е подарък на боговете към хората.

"Ние не правим изключение - нашият Мадарски конник също се свърза с един много широк евразийски ареал на разпространние на подобни изображения, но той неслучайно е вписан в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Това е едно от първите български вписвания - още през 70-те години. Той е вписан, защото в Европа е единствен по рода си. Всички останали паметници от този кръг са малки. Тук говорим за монументален релеф, с огромни размери, изработен на високо в скалите. Този е било едно техническо постижение за времето си, не само историческо", каза още доц. Чобанов.

Той уточни, че монументалният релеф е много труден за изпълнение жанр в изкуството, тоест не всеки може просто така да слага монументални релефи. 

Кой пробожда Мадарския конник?

При такива паметници всичко се върти около едно - да покажа силата на владетеля, неговият георизъм. Той има царска сила, а тук имаме нейното проявление. Царят на животните от най-дълбока древност е лъвът - това е една парадигма, която съществува в изкуството. И царят на хората, който има достоен противник в лицето на царя на животните. По тази причина във владетелското изкуството лъвовете присъстват много солидно. Това е вид афиширане на царската сила. Побеждавайки го, владетелят демонстрира своята сила. Това е един вид легитимиране на владетелската сила, защо лъвът е царят на животните. Затова е избран този сюжет, който е продуциран десетки пъти в изкуството. Виждаме една тримфураща поза - лъвът е победен, както са победени противниците на България. Това е посланието.

"Противно на разпространяващите се твърдения, България има над 1300 годишна история, без собствена валута. В Първото и Второто българско царство нашите владетели са се оправяли добре и без собствена валута - ползвали са византийската. Цяла Европа прави таква. Карл Велики е обожавал византиски монети. Така че фиксацията в лева от гледна точка на това, че валутата е част от суверенитата е една мистификация. Ти може да си много силен и суверен и да ползваш чуждите. Нашата история е минала много славно и успешно и без собствена валута. След Освобождението е било логично да имаме собствена, така е била практиката тогава. Това е необходимостта държавата да се върже към златния стандарт. Било е важно да печатаме собствени значи", категоричен е Тодор Чобанов.

Цялото интервю с него вижте във ВИДЕОТО:

Милена Славкова
Милена Славкова Отговорен редактор
Новините днес