Служебният министър на труда и социалната политика Гълъб Донев съобщи, че ведомството му преглежда различни варианти за увеличение на минималната работна заплата през следващата година. От КНСБ предложиха скок на минималната работна заплата от 650 лева до 760 лева. Възможно ли е това да се случи до 1 януари 2022г. ще коментираме с д-р Любослав Костов, Главен икономист на КНСБ и преподавател в катедра "Икономика" на УНСС.
От една страна, увеличаването на минималната работна заплата е очаквано и желано предложение предвид поскъпването на тока, увеличаването на пенсиите, помощите за майчинство, но от друга страна, се намираме в предизборна политическа обстановка. Прах в очите ли е това предложение или има сериозна вероятност това да се стане видимо до 2022 г.?
Истината е, че това наше предложение за 764 лева минимална работна заплата беше направено още пролетта преди първите избори. Тогава го адресирахме до всички социални партньори и политически партии и заявихме това наше синдикално искане, което е мотивирано от над 70 страници анализ, кръстен "Меморандум за социално и икономическо развитие". Друг е въпросът, че малко хора са го чели. Говоря за политиците.
А защо 764 лева ли? Защото на първо място това ще бъде около 45% от средната работна заплата. В момента съотношението минимална-средна е 43%, което означава стъпка нагоре към средноевропейските стойности с хоризонт към 2025 година съотношението да бъде около 50%.
На второ място, това ще е стъпка нагоре към онази заплата, която ние наричаме заплата за издръжка - заплата, която ни стига за задоволяването на основни нужди на месец. В момента като извадим от минималната работна заплата данъците от 25%, нетно получавате средно 480 лева. Няма българин, който при подобни доходи, да посрещне подобаващо своите разходи. Неслучайно, ако погледнете в националната статистика, българите харчат повече, отколкото печелят. Остатъкът от парите идва от нашите роднини от чужбина, от бързите кредити, от банките. Това трябва да спре и според нас правилната стъпка е ръст на минималната работна заплата. Някои ще кажат, че е популизъм, защото съвпада с национални избори. Нас ни интересува, че предложението ни е икономически оправдано.
Не мислите ли, че това предложение именно в условия на предизборни кампании може да бъде използвано политически?
Не се притеснявам, но съм сигурен, че ще бъде използвано политически. Това няма как някой да го спре. Всяка една партия ще се закачи за темата за минималната работна заплата. Ние се радваме, защото явно трябва да дойдат избори, за да може политиците да помислят за своя електорат. Първо и основно задължение на всеки гражданин е да критикува своята власт и ние го правим постоянно. Критикуваме и предлагаме аргументирани решения. В КНСБ неслучайно има цял Институт за изследвания и то голям, който покрива доста теми. Колкото повече се вслушват политиците в социалните партньори и бизнеса, толкова по-добре. Този, който ще излезе и ще спечели изборите, трябва да каже не какво му е гражданството или кого ще изпраща в Космоса, а какво ще прави с доходите на населението. Нас това ни интересува.
Разполагате ли със статистика какъв процент от населението в България получава минималната работна заплата?
По последна статистика на Националния статистически институт около 490 000 души са на минимална работна заплата, а общата заетост е 3 200 000 души. Това означава, че 1/6 от българите, които работят, получават минимални доходи.
Ясно е, че има недекларирана заетост. Някои хора получават пари в плик и се осигуряват на минимална работна заплата. Тук винаги съм казвал, че не е виновен този, който приема, а този, който дава.
Могат ли работодателите да си позволят това увеличаване на минималната работна заплата? Няма ли това увеличаване да нанесе доста щети на бизнесите?
И 10 лева да поискаме като ръст на минималната работна заплата, бизнесът ще излезе и ще каже, че не може да си го позволи, защото ще фалира. Ако бизнесът фалира за 10 лева, то какъв бизнес е това?
На второ място, разликата между производителността на труда в България и производителността на труда в Европа е 2,5 пъти. Разликата между доходите на българина и доходите на европееца е 5 или 6 пъти. Всяка следващата година намаляват аргументите на бизнеса за това да не вдига минималната заплата. Неслучайно в момента имаме Директива за справедливи минимални работни заплати. Тя рано или късно ще стане факт. Ако искаме да имаме реална конвергенция в доходите и в начина ни на живот към Европа, то трябва да се стремим и към тяхното разнище на производство и доходи.
Ще се стигне ли до протести и бъдещото правителство ще успее ли да се справи с тях при неосъществяване на това увеличаване?
Според мен ще има, защото идва зимата, а тя е по-тежка. На първо място цените на електроенергията се увеличават. Хлябът, сиренето, олиото поскъпват с 15%. Това са стоки, които хората с ниски доходи потребяват повече, отколкото някой с 5 000 лева работна заплата.
Другият фактор за бъдещи протести може да бъде медицинската криза. За 18 месеца спрямо годините преди COVID-19 трима човека повече умират на всеки час. На месечна база това са 2 000 души повече. Официалната статистика е за починали 20 000 души, но косвените жертви са много повече. И ако ситуацията не се промени и вълната не отмине, хората няма да имат избор. Има основания да мислим, че ще има протести. Въпросът е държавата да си е на мястото и да организира превантивна политика и по отношение на икономическите реформи, и по отношение на доходите на населението, и по отношение на медицинската криза.
Цялото интервю може да видите ТУК.
Интервю на Илиана Симеонова
