През ноември на български език излезе новата книга на ирландската писателка Лиз Нюджънт "Странната Сали Даймънд", издателство "Еднорог". Романите й, преведени на 16 езика, впечатляват със задълбочените психологически портрети на героите, замесени в различни престъпления. На първо място в нейните книги не е самото разследване на тези престъпления, а начинът, по който те въздействат на всички засегнати от тях. Още с дебютния си роман „Загадката Оливър“ Нюджънт се превръща в една от най-коментираните ирландски писателки. Критици и специалисти не престават да се възхищават на таланта й да се рови в най-мрачните кътчета на човешката природа в изграждането на образа на съвършения психопат. Ето какво споделя ирландската писателка, която наскоро беше отличена на Ирландските литературни награди за Криминален роман на годината за последния си шедьовър „Странната Сали Даймънд“ в интервю за Actualno.com.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Да бъдете ли писател беше Вашата детска мечта?
Не. Преживях мозъчна травма, като малка и загубих възможността да използвам дясната си ръка, така че не можех да пиша с дясната си ръка. Трябваше да се уча наново да пиша, като използвам лявата си ръка. Освен това тогава нямаше компютри. Но колкото повече пишех, толкова по-бърза ставах. Така че, сега пиша с лявата ръка. Но пък Шекспир е написал всичко с една ръка и перо, така че имам предимство пред него. Той не е имал лаптоп, нито програма за проверка на правописа.
Още: Една от най-популярните ирландски писателки Лиз Нюджънт пристига в България
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Как започнахте да пишете?
Започнах да измислям детски истории за моите племенници просто за забавление. След това написах носталгична радиопиеса, която беше приета и излъчена. По време на работа ми в RTÉ пишех анимационния сериал „The Resistors“ за ирландска телевизионна станция TG4 и създадох пълнометражна радиопиеса за RTE Radio. Имах много идеи по време на административната ми работа, но те не бяха приети и затова потърсих друг начин да реализирам идеите си.
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Снимка: Издателство "Еднорог"
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
Още: "Странната Сали Даймънд" - разтърсващ роман на Лиз Нюджънт
Как се ориентирахте към криминалния жанр?
Не беше умишлено. В домашната ми библиотека има всякакъв вид литература - художествена, романтични романи, фантастика. Когато написах първата си книга от криминалния жанр „Unraveling Oliver“ (Загадката Оливър), издадена през 2014 г. тя спечели наградата „Irish Book“ за криминален роман за 2014 г. Тогава издателите ми ме посъветваха да се насоча към този жанр.
Умът ми е склонен да бъде привличан от зловещите истории, но само във фантазията ми, не в реалния живот. В действителност имам много щастлив семеен живот и никога не съм претърпяла някаква психологическа травма, през която преминават героите ми.
В книгите Ви има много зловещи моменти, как Ви хрумват?
Не зная, това просто е начинът, по който работи умът ми. Не мога да го обясня. Харесва ми да пиша за по-тъмните неща, които са се случили и не зная откъде идва. Дори, когато гледам телевизия не харесвам комедиите, а по-мрачните истории, но не и тези, изпълнени с насилие.
Разкажете ни повече за Сали Даймънд
Тя е първият симпатичен герой, който някога съм създала. В другите ми романи главните герои са ужасни хора. В Сали има много от мен, тя е човек с много силен морален компас. Приятелите ми казват, че виждат много от мен в нея - аз не харесвам моловете, силната музика, шума. Сали говори и се отнася към възрастните, както се отнася и с децата, не дели тъмнокожите от белите. Мисля, че всички трябва да сме толерантни като Сали.
Иска ми се хората да са повече като Сали, а не като мен. Когато сме малки ни казват, че трябва да станем, когато в стаята влезе свещеника, че не трябва да противоречиш на възрастните, да уважаваш баба си, но някои възрастни не заслужават да бъдат уважавани, а някои баби са с много труден характер. Това, че някой е с определен статус не означава, че трябва да го уважаваме, а да се отнасяме към хората като към такива, за каквито ги възприемаме.
Още: "Утринните земи" - трета част от епичната семейна сага на Филипа Грегъри
Днес светът е раздиран от военни конфликти, сякаш прогресът донесе повече жестокост, отколкото благоденствие. Какъв е Вашият коментар за настоящата ситуация?
Хората на изкуството имат привилегията да могат да коментират социалните въпроси чрез творбите си. Не зная как е в България, но от моя гледна точка има ръст на расизма, сексизма и хомофобията. Тревожи ме, че възходът на фашизма се завръща.
"Малки жестокости" - Опазването на семейните тайни е нещо изключително трудно
