През 2016 година Левада Център на Лев Гудков, последната независима социологическа агенция в Русия, беше обявен за „чуждестранен агент.“ Гудков ръководи агенция в продължение на 11 години. Сега вече той спокойно говори за промяната в статуса, сигурно защото тя не е повлияла на готовността на хората да отговарят на въпросите на социолозите. Работата с властите обаче е станала по-трудна.
Още: Черна гора екстрадира криптопредприемач в САЩ
Центърът Левада провежда анкети не само сред населението, но и сред чиновниците – например при проекти, свързани с образованието и медицината. В редица региони Федералната служба за сигурност оказва натиск върху властите да не говорят със социолозите. Работата с чуждестранни партньори също трябва да бъде спряна.
Още: Над 150 000 са мигрантите, дошли във Великобритания през Ламанша от 2018 г. до сега
Още: Арестуваният руски танкер във Финландия имал шпионска апаратура
Сега Гудков планира да подаде молба за изключване от списъка с „чуждестранни агенти“. В продължение на много години социологът наблюдава как се променя постсъветското общество и установява, че миналото все още оказва въздействие върху хората, включително и върху младото поколение.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Турция разреши на съпартийците на Йоджалан да го видят в затвора
Още: Роберт Фицо: Словакия ще обмисли реципрочни мерки, ако Украйна спре транзита на руски газ
Ето какво разказва за ситуацията в Русия Лев Гудков в интервю за немското издание Die Welt :
През март 2018 година в Русия ще има президентски избори. Путин засега казва, че ще помисли дали да участва в тях. Има ли смисъл в подобна тактика?
Още: Франция остро осъди ударите на хусите срещу Израел
Още: Украйна получи първата пратка американски втечнен природен газ
Лев Гудков: Кокетство ли е това? Да, колкото по-малко говори, толкова по-стабилно остава отношението към него. Пропагандната машина вече работи. Путин непрекъснато присъства в медиите. Всичките му пътувания са добре отразени. Горещата му линия се предава пряко, както и разговорите му с деца, показват как дава инструкции на чиновниците. Държавният популизъм играе важна роля. Според нашите данни готовността да гласуват за него постепенно нараства – с 40% през януари до 63-65% в момента. Това е много голяма мобилизация. И сега той изчаква. Народът трябва да го помоли да продължи да управлява. Това е подготовка за изборите. По този начин се създава впечатление, че той няма алтернатива.
Какво мислят хората за Путин?
Най-важното за Путин са неговите външнополитически успехи. Той има символична роля като лидер на нацията, която се бори за национално единство, безопасност и международен престиж. Създава чувство за гордост – когато казвам това нямам предвид, че тази гордост е обоснава, въображаема, правилна или неправилна. Но това, че я има е факт. Външната политика е единствената сфера, в която голяма част от населението смята, че Путин е постигнал големи успехи – това е последица от конфронтацията със Запада, анексирането на Крим, войната в Сирия. Във вътрешната политика той по-скоро има неуспехи – липса на икономически нръст, корупция, терористична заплаха, която все още присъства. Но както често става в диктатурите и авторитарните режими, за това са обвинявани другите – правителството и губернаторите.
В последно време във все повече региони отново се провеждат протести, на шофьорите, на селските жители...
Тези протести имат голяма подкрепа. За протестите на шофьорите почти не се съобщава, но ги подкрепят от 40 до 50% от населението. Протестите на селските жители са по-малко известни, но те също се подкрепят, проявяват съчуствие. Малица обаче са готови да се присъединят.
Т.е. от тях няма да възникне голямо политическо движение?
Не, макар че икономическото положение не се подобрява. След санкциите и падането на цените на нефта има спад и в покупателната способност. Сега хората се приспособяват към кризата. Има причини за недоволство, но всички конфликти и стачки остават на местно ниво. Няма организация, която би могла да координира тези протести в страната и да спомогне за масова подкрепа.
Как изглежда ситуацията с антикорупционните протести на опозиционера Алексей Навални?
Те имат по-малка подкрепа, дори ако темата за корупцията е важна за хората. Тя се възприема за даденост. Всяка година има от 850 до 900 съобщения за образуване на дело срещу чиновник. Това създава една картина на абсолютно корумпиран държавен апарат. На това мнение са около 80% от руснаците. Но корупцията е като времето, като климата. В Русия просто е студено през зимата. Отделни акции се подкрепят, но с неголеми групи.
Какви шансове има Навални на президентските избори?
Навални е талантлив политик. За разлика от други опозицонери в тежки условия на медийна изолация той успя да създаде собствени мрежи. За последните две години него го познават 55-56% от руснаците, но го оценяват едва 6-7%. Срещу него работи голяма пропаганда. Тя е много ефективна, преди всичко в регионите. Най-положително отношение към него има в големите градове. За него биха гласували 3-4%, най-много 10%.
След последните протестни акции се създаде впечатление, че той е подкрепян преди всичко от младите. Расте ли ново, безстрашно поколение?
Смятам, че това е преиначено възприятие от страна на журналистите. Възрастта на по-голямата част от привържениците на Навални е от 25 до 40 години. В последните акции наистина имаше повече младежи. Но това не е цялото поколение, а преди всичко децата на средните слоеве, които са приели ценностите на родителите си. През последните 2-3 години се наблюдава нова вълна на патриотизъм и в училище на децата отново се насаждат идеологии. Младежите в големите градове възприема това като насилие. От тук идва и съпротивлението – от части морален, отчасти естетичен протест. Но това е много тънка прослойка – 2-3% от младежите.
А останалите?
Младежта все повече подкрепя Путин. Те са израснали при Путин и най-много са били изложени под въздействието на пропагандата. Възможността да пътуват свободно, развлечения, интернет, все по-високо ниво на живот – всичко това за тях е напълно естествено. За разлика от по-възрастното поколение, те не знаят колко струва това. В същото време младите в провинцията имат ярко изразени комплекси за непълноценност, характерни за времената след разпада на СССР. Те имат чувството, че в страната е по-добре, т.е. Русия се е превърнала в нормална страна, но в международен план не е възприемана като нормална страна, а като изостанала, бандитска държава. Това липсващо признание се възприема много болезнено, преди всичко от младежта, която има нужда от одобрение.
Това се случва, макар повечето хора да имат достъп до интернет и алтернативни източници на информация?
Може да заведеш коня до водата, но не можеш да го накараш да пие. Мнозина не искат да получават алтернативна информация, защото не съответства на представите им. Пропагандата е по-убедителна. Дори ако хората не вярват в пропагандата, те нямат алтернативна картина за реалността. Пропагандата не казва, че животът тук е по-добър от този на Запад, тя казва, че животът навсякъде е лош. Това работи. Това убива надеждата за промяна и готовността да се участва в политическия живот. Над 80% от руснаците казват, че не могат да влияят върху политиката, но ако ги попитате дали биха искали, по-голямата част ще отговори – не.
Хората не искат смяна на властта?
Няма еднозначно мнението по този въпрос. Те казват – да, по принцип управляващите трябва да се сменят, но в тази конкретна ситуация е по-добре ако Путин остане. С него е свързана надеждата за икономическа стабилност и растеж, както беше в периода от 2002 до 2012 година.
Ако тези надежди не се сбъднат ще подкрепят ли и след шест години?
Трябва да почакаме. Доходите на населението ще падат. Това означава, че и подкрепата ще пада - -ако не се случи нещо като в Донбас, Сирия или конфликта с Турция
Всеки конфликт повдига рейтинга на Путин?
Всеки конфликт връща страната в състояние на изолация – отказ от промени, готовност да продължава да се търпи. Това води до консолидация на властта. Руското общество все още е до голяма степен съветско общество – затворено, със силни военизирани представители. Пропагандата само дискредитира такива западни ценности, като либерализъм, демокрация, човешките права.
Реанимират се представите от съветската епоха, например – твърдението, че Западът е враждебен и трябва да се страда и хората да се принасят в жертва заради безопасността на страната.
Това не се ли промени след идвнето на власт на Доналд Тръмп в САЩ?
Абсолютният пик на антиамериканските настроения беше достигнат след анексирането на Крим. След това отрицателното отношение започна да намалява. След победата на Тръмп антиамериканската риторика силно намаля. Но когато стана ясно, че Тръмп не е готов за възстановяването на отношенията при руските условия, пропагандата отново се засили.
