Краят на годината наближава и съвсем естествено в парламента започна да се гледа държавния бюджет за догодина. Покрай него обаче има куп законопроекти, които привличат вниманието. Един от тях е т.нар. данък "вредни храни" - предложение на здравното министерство, което предизвика куп критики както от страна на бизнеса, така и от здравни експерти. Основните възражения са две - че данъкът няма да допринесе с почти нищо за бюджета, даже може да нанесе вреди заради косвено влияние върху други налози (бел. ред. - теза на Лабораторията на Иван Костов) и че всъщност вредни храни няма - има малко движение и натрупване на калории. Какво може да предизвика тази мярка, която е била обмисляна в страни като Германия, Великобритания и Белгия, но не е станала факт - научете мнението на бизнеса.
Г-жо Величкова, вие сте изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, една от седемте организации, обявили се против т. нар. данък "вредни храни" /данък Москов/. Защо толкова много бизнес асоциации, сред които тези на месопреработвателите, на преработвателите на плодове и зеленчуци, на хлебарите, са против идеята за въвеждане на подобен данък?
Аргументите са много, но аз ще се спра само на част от тях.
На първо място трябва да се знае, че предложеният данък ще бъде платен от потребителите и ще влоши както качеството им на хранене, така и цялостното им качество на живот. Без доказана потребност, а и най-вече при липса на ефекти за подобряване на здравето, здравният министър се опитва да променя поведенчески модели с необосновани и дискриминационни данъчни мерки. Доказано е, че те не дават здравен резултат, а разболяват икономиката. Страдат най-бедните. Освен това потреблението и доходите на българите са най-ниски в Европа. Какво излиза - че ако сме по-бедни, ако някои от хората бъдат финансово принудени да се лишават от храна, ще станат по-здрави? Потреблението се насочва към евтини заместители, с ниско качество и в повечето случаи без гаранция за произход. Консумират се повече продукти, за безопасността на които не може да се идентифицира отговорност.
За хранително вкусовата индустрия въвеждането на данък “Москов” означава срив. Освен пряко засегнатите браншове ще пострадат всички наши партньори по веригата. Ще бъдат съкратени работни места, запазени с много усилия в годините на криза, ще последват фалити на малки и средни производствени предприятия и търговски обекти, ще се наблюдава отлив или замразяване на инвестиции, конкурентоспособността на цялата икономика ще спадне. За нас, като отговорни производители, инициативата на министър Москов е наказателна санкция срещу родното производство. Паралелният или нерегламентиран внос от съседните държави, в които правителствата подкрепят местното производство и развиват пазара, ще направи Румъния по-богата, а нейната индустрия - просперираща. Добавената стойност ще изтича от страната, а бюджетът на държавата ще бъде по-малък, защото нашите данъци ще отидат другаде. И защо? Като награда, че спазваме стриктно всички европейски норми и стандарти за безопасност, че като отговорен бизнес въвеждаме инициативи за саморегулация и инвестираме в промоция на физическата активност и балансиран начин на живот? Министър Москов явно не знае колко много усилия сме вложили в реформулиране на производството си. Няма абсолютно никакви основания на свръх ценово ориентиран пазар да налага дискриминационни и необосновани мерки, които ще разрушат отговорната индустрия.
Какво ще се случи в сектора на производителите на безалкохолни напитки, ако все пак идеята на здравния министър Петър Москов бъде реализирана? Колко ще поскъпнат продуктите ви? Казахте, че хора ще останат на улицата, правили ли сте изчисления колко ще са те?
Производственият сектор ще бъде разрушен. Малки и средни предприятия ще фалират. Представете си: 2 литра лимонада, която сега се предлага на цена от 44 ст., да струва на българина 1,30 лв? Как ще оцелее малката компания, която е изстискана до максимум, как ще се конкурира на този пазар, как ще продължи да спазва всички законови изисквания, да бъде лоялен работодател и стриктен данъкоплатец?
Моят телефон гори откакто се е чуло за данъка “Москов”. Обаждат ми се представители на фирми от цялата страна, притеснени за своето утре. Какво да им кажа, как да ги успокоя, че утре няма да фалират? А те вложиха много средства, рискуваха със заеми, заложили са на карта всичко, дори бъдещето на семействата си, за да са изрядни и да могат да работят почтено. Преимуществената част от фирмите в нашия сектор са малки предприятия с регионален пазар и един от малкото работодатели в населените си места. Съвестно ми е, защото аз също ги окуражавах да инвестират всеки спечелен лев в иновации, в повече конкурентоспособност, убеждавах ги да бъдат активни, да подготвят и печелят проекти по оперативните програми, защото си мислех, че съм разчела правилно обещанията за насърчаване на икономическия ръст, за по-голяма индустриализация, за подкрепа на онези, които оставят в страната добавена стойност.
Безалкохолните ли са основният проблем на българското общество? Как иначе да си обясним предложението на здравното министерство, според което, лимонадата, например, трябва да поскъпне тройно. Да кажем, че налогът влезе в сила и безалкохолното поскъпне толкова – с какво ще го заместят най-бедните, в какви количества и как заместителят ще се отрази на здравето им? Мисли ли министърът за тях?
Не смятам, че проблемът на България е този. Абсурдно е и няма никакви доказателства в подкрепа на тази теза. 40-50% от напитките в сектора са ниско калорични или не съдържат калории, а калоричността на останалите е от 20-45 cкаl на 100 мл. Казвам го не случайно, а защото именно по данни от последното национално проучване – което умишлено се прикрива, е видно че средната консумация на безалкохолни от деца между 14 – 18 годишна възраст е 100 мл. на ден. Тук е редно да спомена, че основен проблем в България не е затлъстяването от консумация на храна, а недохранването. Освен това се наблюдава увеличен ръст на децата, които не приемат необходимите им 130 гр. въглехидрати на ден.
По тези показатели има групи у нас, които са съизмерими с Африка. Това ли цели министърът, да ни доближи до Африка? Знае ли, че потреблението на безалкохолни напитки допринася средно едва с 3% за дневния енергиен прием?
Ще има ли големи имена от бранша, които ще се откажат да работят в България и кои ще са тези компании?
Последиците от безотговорното говорене за въвеждане на подобен данък вече имат реален измерител. Много компании спряха планирани инвестиционни проекти. А за да бъдат инвеститорите убедени, че България е най-доброто място за инвестиции и развитие, бяха направени изключителни усилия, бе преборена силната конкуренция на други държави. Стотиците милиони инвестиции, които вече са вложени от компаниите в сектора, са вече под риск.
Непрекъснато се спекулира с даването на примера с Унгария, където бе въведен такъв данък. Но защо се премълчават ефекти от въвеждането му там: че след това мултинационални компании затварят заводи и местят производства в съседни държави - например Монделийз Интернешънъл, производителя на “Милка” в Своге, затвори завода си в Унгария и го премести в Чехия. Защо не се казва, че има ръст на затлъстяването, че икономиката посивява?
Какво ще стане с бирата – тя не е безалкохолна, но е газирана напитка?
Категорична съм, че нито една храна, която е произведена при спазване на всички изисквания, не може да бъде подлагана на данък “Москов”. Утре някому може да хрумне да предложи данък въздух, защото замърсеният въздух вреди на здравето ни. Да обложим с данък телевизора, компютъра – човешкия прогрес, защото били вредни за очите, за гръбнака, и така да напълним бездънната яма, наречена бюджет на българското здравеопазване.
Каква е Вашата и на бранша оценка като цяло за финансовата страна на този данък – ще се окаже ли така, че от него държавата да не спечели нищо, както и Лабораторията на Иван Костов предвижда?
Познавайки "добрата" българска практика да се приемат регулации без оценка на въздействието, хранителната индустрия възложи на специалисти да направят анализ. Освен разрухата за сектора, освен обедняването и ограбването на българина, е видно, че губещ ще бъде държавният бюджет. Ще намалеят приходите от корпоративен данък, от ДДС, плащанията за социално и здравно осигуряване, постъпленията от данък върху доходите на работниците, които ще останат на улицата. Бюджетът няма да е на плюс и ако след първата година всичко събрано бъде изядено от загуби и администриране, то на следващата година минусите ще бъдат още повече… и така в прогрес. Нали приходната част на бюджета се формира от икономически ръст?
Парите ще отидат за социални помощи, за администрацията, за контрол с какво олио са пържени картофите в заведенията, колко сол и захар има в храната. А иначе икономиката на бурканите ще разцъфти, гаражното производство и спекулата ще просперират. Сивата икономика ще задуши отговорния бизнес и тогава здравният министър, който и да е той, няма да получи подкрепа за истински отговорни политики.
