Възродена е инициатива за превръщането на най-голямото българско село Айдемир в самостоятелна община. За идеята, икономическия статус на региона около Силистра, потенциала в развитието на общините у нас и бъдещето на България, Actualno.com разговаря с Иван Куцаров - политолог и председател на Инициативния комитет за провеждане на референдум за обособяване на Айдемир като административен център.
Иван Куцаров е политолог, завършил НБУ и специализирал в Черна гора и Румъния, изследовател в сферата на гражданските политики и автор в медии. Член на международни хуманитарни организации и носител на награди за заслуги за развитието на гражданското общество. Работи в сферата на винопроизводството като директор маркетинг в „Koutzaroff”. Председател на Инициативен комитет за създаване на нова община с административен център Айдемир.
Как се зароди идеята за отделяне на най-голямото село в България, Айдемир, в самостоятелна община?
Идеята за създаване на нова община е на повече от 25 години, като през годините – поради едни или други причини, не са направени нужните постъпки за реализацията й въпреки че Айдемир, Сребърна и Ветрен отговарят на всички поставени от Законодателя условия за това.
Животът на хората става все по-труден, а без да бъдат защитени от свои общински съветници и местна власт, която да могат и да контролират, изгубваме и последната възможност да опазим този район (Районът около община Силистра - бел. ред.).
Среща ли подкрепа Вашата инициатива сред жителите на селото?
Подкрепата е изключително голяма, поради простата причина, че жителите са наясно с възможностите, които би предоставило създаването на нова община. Нашата цел не е да обясняваме колко лошо се е живяло до момента и колко добре ще се живее след евентуалното отделяне. Ние се стараем да проведем позитивна кампания, която да предостави знание само и единствено за ползите, които ще доведе създаването на нова община.
Как смятате тогава: какви са ползите и недостатъците при разделянето на Айдемир от община Силистра?
От ползите ще се възползват не само населението на новата община, но и на околните села и град Силистра. Това е земеделски район, който не може да се възползва от възможните, които дава членството на България в ЕС.
Ние не живеем във феодално общество, нито сме крепостници – при развитието на земеделие, производство и какъвто и е да вид икономика се създават нови работни места, от които ще се възползват не само жителите на новата община, но и град Силистра и околните.
Именно създаването на селска община би дало такава възможност. Идеята за референдума не е насочена към раздробяване на община Силистра и увеличаване на местната администрацията. Напротив – след няколко години приключва голяма част от възможностите за финансиране на общините по европейски програми и проекти. Това неминуемо ще доведе до оптимизация на персонала и провеждане на така нужните реформи в местните и държавни администрации.
Реално погледнато, ползата в не толкова далечно бъдеще от създаването на нова община ще е за всеки човек, който има желание да се развива и промени района към по-добро.
Снимка: jordansilistra.blogspot.com
Как приема местната власт инициативата?
Разбира се, с недоверие, боязливост, дори и опасение какво може да произтече от това. За съжаление, през последните 70 години от горд и свободен народ, българите като нация придобихме комплекси от „големия човек“ и зависимостта ни от него.
Въпреки разбирането на част от местните власти за ползите, в официален разговор предпочитат да останат скептични. А всъщност инициативата е ясно разписана от Законодателя – при изпълнението на нужните условия за създаване на община, които не засягат условията за коректно съществуване на друга такава, то жителите могат да изразят чрез референдум своята воля, която да бъде поставена на дневен ред в Министерски съвет.
Айдемир, заедно със Сребърна и Ветрен, отговарят на всички изисквания за създаване на община. Нещо повече – когато сравним плащаемостта на данъците, се оказва, че в Айдемир над 90% от населението е коректно към местните власти. В другите населени места в района този процент варира между 40 и 65% средно.
Последният довод, който е неформален – политиката за укропняване на общините, също е изпълнен - към днешна дата близо 85 общини в България имат по-малко население от това, което новата община от три села ще има. Само Айдемир има повече население, отколкото 5 от 7 общини в област Силистра.
Да поговорим малко и за региона: областта е сред районите в страната с най-висока безработица. Какво е Вашето наблюдение сред младите – търсят ли работа, имат ли възможност да се развиват на местно ниво?
Последните данни сочат, че Силистра е областта с най-ниско заплащане в цялата страна. За съжаление, индустрията и производството бяха заличени от областта. Макар да бяха направени множество инвестиции и след 1989 година в оборудване, машини и технологии, с времето предприятията фалираха по ред причини. От район, славещ се с текстилната си продукция, леката промишленост, качествените вина, местни и земеделски продукти, се преобразихме в район на търговията с некачествени вносни стоки и гурбетчии.
Няма семейство, което да не посреща по празниците поне един човек от чужбина. По-будните хора от години се развиват в други градове, което е тъжно за район с такива дадености – плодородна земя, сухопътна граница с Румъния и река Дунав.
Именно това, че Румъния е наблизо. Възможно решение ли е тя на безработицата в областта?
От другата страна на границата са земи, които допреди няма и 70 години са били населени изцяло с българи. Добруджа е район, чието развитие е пряко свързано със земеделието. Решението на безработицата е възможно чрез различни проекти и инициативи, които да развиват именно потенциала на земята от двете страни на границата.
За съжаление, повечето български политици още се лутат между разбиранията си за планова икономика и капитализъм. Към днешна дата работата на местните и държавните власти е не да сътворяват нови работни места чрез изкуствено раздуване на щатове или различни проекти и поръчки, а да създават условия, контакти и възможност на бизнеса да се развива в спокойна обстановка.
Именно и в това се корени решението на безработицата не само в района на Североизточна България, но и в цялата страна – улесняване на бизнеса и стабилна политическа среда с изкоренена корупция. Само това би довело до създаване на конкурентна икономика, която да създава нови работни места. Тогава вече ще можем да си говорим за среда, която правилно да употребява потенциала на района в земеделието, туризма и леката промишленост.
А каква е ситуацията в Айдемир? Как се живее в най-голямото българско село?
Голяма част от българите живеят на магия – ден за ден. Жителите на Айдемир, Сребърна и Ветрен не са изключение от това, а показателен пример. Хората, които са изживели ужаса на румънската окупация, са още живи. Още повече – почуствали свободата и вдигнали пак българското знаме идват 50-те години на XX век, когато им се налага да се разделят с едно от най-ценните притежание на добруджанеца – земята му, която го изхранва. Тук хората са жилави и горди, но потъпквани от всяка власт и с тъжни очи, видели и преживели много. Но толерантността е изключителна.
На територията на Айдемир освен арнаути, македонски българи и преселници от днешните румънски земи, се намира и Татарица – единственото село с казаци в България, което е съставено от староверци, напуснали земите около Дон по време на реформите на Петър I. Изключителни хора, които живеят в хармония със своите традиции в новото време.
Животът се улеснява от това, че повечето възрастни хора през сезона са от сутрин до вечер в градините и лозята си. В последно време се вижда и млади хора, които се завръщат към гледането на земя. Но за жалост от три училища за 15 години не остана нито едно.
През 1916 г. в този район хората изтърпяват такива зверства, които към днешна дата не можем да си представим. Ще е подигравка с паметта на дедите да изоставим на произвола на съдбата земи, който те са защитавали с кръвта си. Именно затова е и нашата кауза – да направим така, че да не сме поколението, на което ще закрие село с такива традиции.
Около четири месеца минаха от последните местни избори. Какви са очакванията на хората от общинското ръководство според Вас?
Хората са толкова разочаровани, че не очакват нищо вече. Това е в национален проблем. Повечето хора вече гласуват или по навик или за „по-малкото зло“. Популизмът не слага хляб на масата им. Нужни са прекалено много реформи, които никой не подема.
Частната инициатива е тази, която трябва да бъде подкрепяна от всяка власт. Ето ви примери – имаме прекрасни условия за развитие на туризъм, като общините и държавата могат да направят нужната промоция; Качествените български вина не са някаква фикция, но не се стараем да ги позиционираме правилно към европейския и световния пазар; имаме една от най-добрите инфраструктури за развитие на бизнес в сферата на информационните технологии, но все още не се възползваме от пълния му потенциал. Това са малки на пръв поглед неща, които биха променили цели райони. Ако погледнете икономическите показатели на България през 30-те години на XX век ще видите обозримата разлика.
Вие поддържате и блог, имате активна гражданска позиция: по какъв начин държавата би могла да насърчава оставането на хората в малките населени места?
В обществото за съжаление са умишлено създадени изкуствените конфликти провинция – столица, център – периферия, град – село, които се лансират и до ден днешен. Да не говорим за първичните белези на социален статут – кола и скъп телефон.
Вижте например Кралство Нидерландия, която развива изключителна политика във всяка една сфера – от отпадъци, през превозни средства, та до отворност към чужди специалисти и студенти. Оставете настрана туристическите райони в градовете, когато се разхождате из провинцията виждате реалните ползи за една работеща за хората местна власт. Там различието се приема като предимство, а не като недостатък. Както се изрази преди 15 години Симеон II, чипът ни трябва да бъде сменен.
И ето тук е ролята на държавата и местната власт в образованието и политика за хората. От гледна точка на бизнеса, създаването на нужната инфраструктура и ненамеса на държавата в полезните за общността частни инициативи е съвсем достатъчна. Държавата трябва да спре да пречи на хората да се развиват. Към днешна дата, за съжаление, на преден план се вземат предвид не качествата на човека, а партийната му принадлежност.
Затова и приемането на изцяло нова концепция за ролята на държава е от изключително значение, тъй като тя е изостанала някъде в тоталитарния период в много отношения. Трябва да бъдем отворени към света във всяко едно отношение.
Ако преди години да знаеш английски и да пътуваш зад граници, е било неосъществима мечта за повечето българи, то към днешна дата това е задължително за новото поколение. Приемайки и осъзнавайки всичко това, представителите на властта ще могат да създадат нужните политики, които да дадат възможност на младите хора да живеят в малките населени места, без да бъдат откъснати от света. Към днешна дата, за съжаление, да живееш извън столицата или голям град почти сигурно те оставя в положение на отдалеченост от социален и културен живот.
Как би изглеждал във Вашите очи Айдемир след 10 години?
В митологията на всеки народ съществува птица, която възкръсва от пепелта – египтяните имат свещения бог Бену, римляните имат Феникса, а при славяните имаме Жар птицата. Именно на тази метафора се позоваваме в нашата битка за създаване на община. С общи усилия до 10 години ще можем да възвърнем славата на този район, като притегателен център.
Айдемир, заедно със Сребърна и Ветрен, би била една стегната, развита Дунавска община, която е способна да се самофинансира и да привлича нови инвестиции. Екипът, с който организираме референдума, е тясно свързан с Добруджа, като до този момент всеки от нас се е и продължава да се развива в страната и чужбина.
В моите очи, при правилно планиране, след 10 години в този район ще съществува среда, подкрепяща частната инициатива и местните традициите. Силно се надявам с общи усилия да бъде създадено място, което да е притегателен център за туризъм, бизнес и почивка. На територията имаме даденост и за трите – биосферен резерват Сребърна, манастири, ловни хижи, река Дунав и най-важното – работливи хора и плодородна земя.
Интервю на Румен Скрински
