28 000 мили по вода за 233 дни ( 8 месеца). Българинът Иван Димов си е поставил за цел да измине това разстояние с малка лодка от 5,18 м, за да подобри рекорда за околосветско пътешествие.
Тази есен Димов ще поеме от бреговете край Франция през Атлантическия океан към Южните морета, след което ще направи пълна обиколка на земното кълбо, преминавайки през най-опасните точки за корабоплаването – Нос Добра Надежда (Африка), Южен Нос (Австралия) в Индийския океан и Нос Хорн (Южна Америка) в Тихия Океан, за да се върне отново през Атлантическия океан на стартовата си точка. Най-близкото разстояние, на което ще се приближи до суша, е 200 мили.
Димов разказа пред actualno.com как се е запалил по плаването, защо е заминал за Италия и разкри подробности за подготовката за пътешествието.
Как се роди тази любов към плаването при теб, как започна всичко?
Мисля, че има хора, на които им е отредено да се занимават с дадено нещо и да бъдат много добри в него. Е, плаването е моето нещо.
Аз съм във водите от 7-годишен. Няма тайни в лодките за мен. Всичко започна, когато без да знаех, че го правя, откраднах една лодка.
Виждах, че всички се качват на нея, плават и след това я връщат. Подкарах я. Тръгнах на "околосветско пътешествие" – това за мен значеше да стигна до хоризонта, разбира се. Намериха ме след 3 дни.
Горките ти родители, сигурно си ги побъркал от притеснение.
Когато се върнах помня, че ядох голям бой. Няма да го забравя (смее се).
Защо напусна България и защо избра точно Италия?
Първо – аз никога не съм си сменял гражданството. Аз съм българин.
Избрах Италия, защото сме най-близки визуално, а също и по темперамент. Ако бях избрал Африка, щях много да изпъквам (смее се). Човек лесно се интегрира в едно общество, когато не е „черното петно“.
Напуснах България началото на 90-те години. Знаеш, това беше много труден период, никакъв шанс да развиеш потенциала си. Трябваше да остана и да бъда тъпкан.
Имах една малка кола. Продадох я и с парите тръгнах за Италия. Взех с мен малко дрехи, всички пари, които имах и няколко консерви и хляб, вода пиех от фонтаните.
Започнах да търся работа, но не знаех език, нямах приятели. Не беше лесно. Ходех навсякъде с един речник и питах. Случайно намерих българка, чийто мъж имаше строителна фирма. Наеха ме, за няколко месеца научих езика. Строителите като цяло не бяха много образовани хора и им станах шеф след време, дори без да искам (смее се).
Научих се да работя и отворих моя си фирма, интегрирах се. Един ден ме викнаха да правя ремонт на голяма къща. Собственикът остана много доволен от работата ми. Предложи ми да оставя собствената си фирма, за да се грижа за неговата къща.
Оказа се, че това е Джефри Робинсон – един от най- старите английски политици, от 70-те години е в английския парламент. Оттогава съм иконом на тази къща. Грижа се сам за 100 хектара земя. В нея на почивка идва и Тони Блеър.
Много съм организиран в работата си и така ми остава време за моето любимо занимание.
Имаш толков сериозна, отговорна и трудоемка работа и все пак успяваш да се отдаваш на хобито си!
Да, професионалист съм от 20 години. Хората ме познават. Когато направя нещо ново, след 3 дни всички около мен го повтарят. Не се хваля.
Сега нещата се приемат доста изкривено. Винаги рибарите са били скромни хора с малко пари. Сега богатите хора имат луксозни "плаващи" апартаменти по пристанищата... но не знаят как да ги управляват. Хора като мен им ги превозват.
Какъв е сегашният рекорд, какво трябва да подобриш?
Аз регистрирам рекорд още в самия ден на тръгване, заради размера на лодката ми – 5,18 см. Искам да докажа, че малките лодки могат да бъдат по-надеждни. Ще поддържам средна скорост между 4 и 6 възела. Така би трябвало да се върна след 7 месеца и половина – 8 максимум. Надявам се да бия рекорда с 1 месец по този начин.
Моят конкурент, когото искам да преборя, е един италианец Алесандро Ди Бенедето, той тръгва с лодка, голяма 6,50 м. Той е направил пътешествието за 268 дни.
Имаш страхотна мотивация. Все пак не те ли притеснява фактът, че ти 8 месеца ще бъдеш на тази малка лодка?
Не, бил съм с различни лодки – малки, средни, големи. Понякога малките са по-сигурни от кораб. Лодката се казва „Мини“, но не съм й сложил аз името. Мини е жената на Мики Маус.
През цялото време няма да стъпвам на суша. Всичко, което ми трябва ще е на моята „Мини“. Солената вода я преработвам и я правя сладка, храната е суха и висококалорична. Ще ловя и риба и ще си я приготвям.
С мен взимам малко дрехи, те са технически. Направени са вече доста материи, които издържат на солена вода, но задължително ще ги минавам и през сладка, за да ми понасят на кожата.
Доколкото разбрах, ще имаш много особен режим на спане?
Да, час сън, два будуване. Океанът е мръсен, пълен е с варели, мрежи, изкуствени острови, има китове, които спят, движещи се кораби...
Защо един час – това е разстоянието, което човек вижда в океана до хоризонта. Опасностите са много. Всички кошмари, всичко, което си чел за океана, всички страшни филми, които си гледал - мислиш за това, сещаш се и е страшно.
Говорейки за опасности – кое е най-страшното животно, което си виждал?
Много близо над мен мина акула. Огромна. Имах чувството, че над лодката ми има друга лодка.
Всичко може да бъде страшно. Зависи как животното те приеме и погледне, ако има малко и реши, че си опасност – ти го застрашаваш.
В Италия започнах кампания. Изисквам да ми дадат разрешително за пушка. При изстрел във водата се получават вибрации, които плашат рибата. Тайфуните се зараждат един след друг. В момента, в който са на 200 м разстояние от тебе, ако гръмнеш в него, вибрацията на куршума ще ги свали. Не искам да се правя на каубой, искам да се предпазя. Аз до суша няма да се доближавам.
Ще плуваш ли в океана?
О не, аз във водата не влизам. Избягвам. Виждал съм такива сенки около мен... В открито море не се знае какво има. По-добре да си седи там, където е. Има места, пълни с риба. Когато ловя, аз трябва да я издърпам бързо, защото в този момент по-голяма от нея вече я яде.
Колко е най-дългият ти престой във вода до този момент?
3 месеца прекарах в Индийския океан. Бях сам, доста трудна и тежка работа. Първият месец е много тежък. Вързан съм през цялото време, дори след критичния период. Мога да падна по всяко време, а качването е много трудно, особено ако има вятър.
На лодката ще има три камери, за да записваш приключението.
Да, ще ги инсталирам. Италианската телекомпания Телемар ми осигури всичко, така че да имам нет един час дневно, за да правя интересни филмчета.
Имаш ли семейство, как ще издържиш без човешки контакт толкова време?
Разведен съм, синът ми е голям. В добри взаимооотношения сме. Синът ми също тръгва на път като стажант на една от най-големите лодки в Италия. Тръгнал е по моите стъпки. Влече го.
Имам сериозна приятелка, която в самото начало не искаше да поемам този път. Аз уважих мнението й. Тя обаче видя колко много искам да го направя, всички ме търсеха и питаха „какво става с пътуването“ и накрая сама реши да се съгласи. Имаме и две кученца.
Рекордът е за един човек. А и лодката е много малка.
И все пак всеки ден искаш или не разменяш по някоя дума с хората около теб...
Е, на лодката сам си говоря. По-добре сам, отколкото зле придружен. Питат ме няма ли да вземеш куче, коте, пиле... Няма да го направя, защото не искам да мъча никоя животинка. Самодостатъчен съм си.
Какво ще ти лиспва най-много?
Всичко!
Определена книга ли ще вземеш?
Ще си сваля на компютъра, нямам място за книги. Чета много и различни неща. Българска литература също, разбира се.
Нещо, което винаги взимаш в себе си?
Нямам талисмани и не съм суеверен или вярващ. Във всяко едно суеверие има нещо истинско, дошло е от някъде. Всичко е възможно, но аз не вярвам по принцип.
Спонсори имаш ли?
Да, някои аз намерих, други ме търсят мен. Реално сме партньори. Започват да влизат технически помощи.
Имаш много силен характер, но все пак има ли нещо, което може да те спре?
На всички желая да са здрави. Надявам се и аз да съм добре, защото това е единственото нещо, което може да ме спре.
Какво следва, като се върнеш?
Ще се уча отново да ям, да ходя, да правя обикновените неща. Ще си заделя малко пари за храна, за да преживея напасването. Всичките си пари, които спечеля искам да дам на деца, болни от рак. Искам да им направя живота малко по-лек. Мога да ги возя с лодка, да ловим риба, да ядем, да ги уча да карат лодка.
Всяко дете винаги рисува първо лодка, къща, слънце... това ги прави малко по-щастливи.
Сигурна съм, че всички сме духом с теб и стискаме палци да постигнеш дори повече от това, което искаш.
Ами, върнал ли съм се, направил съм го (смее се).
Интервюиращ: Виктория Пенева
