"Най-голямото притеснение от влизането ни в еврозоната е какво ще се случи с цените. Според мен ще има ускорение на инфлацията в краткосрочен план. Става въпрос за първите 1-2 години след превалутирането. В други държави виждаме такива данни да по-висока инфлация."
Още: Разруха и хуманитарна катастрофа: 2024 г. за Близкия изток през погледа на Мохамед Халаф (ВИДЕО)
Още: Здравка Евтимова: 2024-та беше борба да запазим здрав духовния си гръбнак (ВИДЕО)
Това заяви в предаването Студио Actualno икономистът Георги Вулджев. Начинът да се ограничи максимално този ефект е да се вземат някакви мерки в плана за еврото, като това с паралелните цени т.е. една година преди въвеждането му да се вижда колко струва всяка стока в лева и евро. Така лесно може да се забележи ако има рязка инфлация и бързо да се реагира от самите потребители, отчете той.
"Но-по големият казус е в дългосрочен план какво ще се случва с цените. Проблемът с еврозоната е, че в дългосрочен план има пълзящо увеличение на инфлацията. Продължаващо откакто е създаден този паричен съюз обезценяване на парите.
Още: Мария Лалева на Бъдни вечер: На ръба на бездната трябва да изберем любовта (ВИДЕО)
Още: Заплатите, пенсиите и бюджетът: Христина Христова с анализ на състоянието на хазната (ВИДЕО)
Нещо, което противоречи на онова, което първоначално сме искали да извлечем, когато е създаден валутният борд и е вързан към марката. Цялата идея е била да се върже към най-стабилната валута в света, заедно с швейцарския франк тогава. Целта е била именно да няма такова обезценяване в дългосрочен план. Парадоксално е, че в момента правим точно обратното на това, което е била първоначалната цел.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Между гнева и надеждата: Политическата 2024-та през погледа на Боряна Димитрова (ВИДЕО)
Още: Ник Щайн: Шенген е абстрактен и не дава сигурност на границите
От въвеждането на еврото има и редица макроикономически рискове. Ако влезем в еврозоната или ще сме държава, която е фискално дисциплинирана като Германия, или ще сме фискално разпуснати като Италия.
Проблемът е, че и двете ситуации крият икономически рискове. Ако сме от фискално дисциплинираните това означава, че ще трябва да плащаме, когато недисциплинираните имат проблеми. Както случаят с Гърция, когато всичко солидарно изплащаха дълговете й.
Ако пък сме от недисциплинираните като Гърция, плащането на тези дългове облагодетелстваха само политиците в страната. Ако питате обикновения грък в наши дни какво смята за последните 20 години икономически развитие на държавата, откакто са с евро, той ще ви каже, че това е пълна катастрофа. Те първо минаха през най-тежката криза в историята им от гледна точка на нива на безработица, все още имат над 15% нива на безработица", посочи икономистът.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Вулджев окачестви като глупост изказването на предложеният от Слави Трифонов за премиер Николай Василев, че еврозоната носи престиж, защото "сядаме на една маса с големите".
"Ние и сега сме на масата с големите. Когато влизахме в ЕС ни говореха същото - "клуб на богатите", няма да имаме корупция. Нищо от това не се случи. Не знам дали политиците смятат, че българите сме идиоти и не помним какво ни се обещаваше. Когато влезем в еврозоната, това няма да ни направи магически равни по влияние на Германия и Франция. Даже напротив - ще станем още по-подчинени на тези държави.
Гърция отново е добър пример в това отношение, защото ако си спомните референдума, който имаха през 6 години - на него хората гласуваха да не се приеме сделката от другите държави в еврозоната, но дори уж евроскептичната Сириза не послуша своите избиратели. Дори историята противоречи на тази теза."
Пътят към еврозоната е единственото, което т.нар. партии на промяната не искат да ревизират, което е доста озадачаващо, смята той.
Относно въвеждането на минимален глобален корпоративен данък от 15% той заяви, че вероятно ще бъде въведен в западния свят, защото там има голям натиск в тази посока, но едва ли ще бъде глобален.
"Очаквам държави като Китай и Русия да дадат някакъв отпор. Те се опитват да изградят алтернатива в икономическото мислене на глобално ниво и това е принципен въпрос за тях. Идеята на такъв минимум е да не могат да изтичат толкова пари към малки държави с ниски данъчни ставки.
