"Най-голямото притеснение от влизането ни в еврозоната е какво ще се случи с цените. Според мен ще има ускорение на инфлацията в краткосрочен план. Става въпрос за първите 1-2 години след превалутирането. В други държави виждаме такива данни да по-висока инфлация."
Още: Кристиан Вигенин: Ще избера партията пред европарламента, ако стана лидер на БСП (ВИДЕО)
Това заяви в предаването Студио Actualno икономистът Георги Вулджев. Начинът да се ограничи максимално този ефект е да се вземат някакви мерки в плана за еврото, като това с паралелните цени т.е. една година преди въвеждането му да се вижда колко струва всяка стока в лева и евро. Така лесно може да се забележи ако има рязка инфлация и бързо да се реагира от самите потребители, отчете той.
"Но-по големият казус е в дългосрочен план какво ще се случва с цените. Проблемът с еврозоната е, че в дългосрочен план има пълзящо увеличение на инфлацията. Продължаващо откакто е създаден този паричен съюз обезценяване на парите.
Още: "Величие" в парламента, Борисов - в президентството: Прогнози от Настимир Ананиев (ВИДЕО)
Още: Ексклузивно в "Студио Actualno": Дейвид Гарет за предстоящия си концерт у нас (ВИДЕО)
Нещо, което противоречи на онова, което първоначално сме искали да извлечем, когато е създаден валутният борд и е вързан към марката. Цялата идея е била да се върже към най-стабилната валута в света, заедно с швейцарския франк тогава. Целта е била именно да няма такова обезценяване в дългосрочен план. Парадоксално е, че в момента правим точно обратното на това, което е била първоначалната цел.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Поне до края на есента ще имаме правителство: Говори Георги Проданов (ВИДЕО)
Още: Проф. Костадин Ангелов в "Студио Actualno": Решени сме в България да няма вейпове (ВИДЕО)
От въвеждането на еврото има и редица макроикономически рискове. Ако влезем в еврозоната или ще сме държава, която е фискално дисциплинирана като Германия, или ще сме фискално разпуснати като Италия.
Проблемът е, че и двете ситуации крият икономически рискове. Ако сме от фискално дисциплинираните това означава, че ще трябва да плащаме, когато недисциплинираните имат проблеми. Както случаят с Гърция, когато всичко солидарно изплащаха дълговете й.
Ако пък сме от недисциплинираните като Гърция, плащането на тези дългове облагодетелстваха само политиците в страната. Ако питате обикновения грък в наши дни какво смята за последните 20 години икономически развитие на държавата, откакто са с евро, той ще ви каже, че това е пълна катастрофа. Те първо минаха през най-тежката криза в историята им от гледна точка на нива на безработица, все още имат над 15% нива на безработица", посочи икономистът.
Още: Джулия Крауч: Игнорирайте всеки, който се опитва да ви убеди, че трябва да се страхувате от храната
Вулджев окачестви като глупост изказването на предложеният от Слави Трифонов за премиер Николай Василев, че еврозоната носи престиж, защото "сядаме на една маса с големите".
"Ние и сега сме на масата с големите. Когато влизахме в ЕС ни говореха същото - "клуб на богатите", няма да имаме корупция. Нищо от това не се случи. Не знам дали политиците смятат, че българите сме идиоти и не помним какво ни се обещаваше. Когато влезем в еврозоната, това няма да ни направи магически равни по влияние на Германия и Франция. Даже напротив - ще станем още по-подчинени на тези държави.
Гърция отново е добър пример в това отношение, защото ако си спомните референдума, който имаха през 6 години - на него хората гласуваха да не се приеме сделката от другите държави в еврозоната, но дори уж евроскептичната Сириза не послуша своите избиратели. Дори историята противоречи на тази теза."
Пътят към еврозоната е единственото, което т.нар. партии на промяната не искат да ревизират, което е доста озадачаващо, смята той.
Относно въвеждането на минимален глобален корпоративен данък от 15% той заяви, че вероятно ще бъде въведен в западния свят, защото там има голям натиск в тази посока, но едва ли ще бъде глобален.
"Очаквам държави като Китай и Русия да дадат някакъв отпор. Те се опитват да изградят алтернатива в икономическото мислене на глобално ниво и това е принципен въпрос за тях. Идеята на такъв минимум е да не могат да изтичат толкова пари към малки държави с ниски данъчни ставки.
