Преди дни излезе книгата на Фран Литълууд "Невероятната Грейс Адамс" (Издателство "Хермес").
За авторката
Фран Литълууд има бакалавърска степен по Английска литература и магистърска по Творческо писане. Работи като бизнес и финансов журналист за „Таймс“, но напуска, за да отглежда трите си дъщери и да пътува със съпруга си, който е музикант и диджей. Когато децата ѝ поотрастват, сбъдва мечтата си да напише дебютния си роман „Невероятната Грейс Адамс“ – за впечатляващите девет месеца, който се превръща в бестселър, преведен на 16 езика. Живее в Северен Лондон със семейството си и вече работи по втория си роман. Вижте интервю с авторката.
Интервю
Откъде ти хрумна идеята за романа?
Иска ми се да кажа, че и аз като Грейс един ден просто оставих колата си насред задръстване и си тръгнах, без да погледна назад, но уви, нищо подобно не се случи. Всъщност отдавна исках да напиша роман, чиято главна героиня да е жена на средна възраст. Нещо, което да противоречи на общоприетото разбиране, че на този етап от живота си жените са скучни, незабележими и вечно недоволни. За мен беше важно да не звуча прекалено захаросано или стерилно, но и да има известна доза хумор, затова реших действието да се развива в най-горещия ден от годината! Това е и един от най-ужасните дни в живота на Грейс и тя – изгубила всичко и притисната до стената, най-накрая решава да се бори, осмелява се да отхвърли социалните норми, към които до този момент стриктно се е придържала, и да казва и прави каквото си поиска – нещо, за което всяка една от нас тайничко си мечтае! Книгата се превърна в нещо повече от бунта на една жена на средна възраст – в задълбочено, но и забавно изследване на темите за идентичността, семейството, любовта и женствеността, остаряването и силата на женската ярост. В крайна сметка обаче в романа, както и в живота, винаги остава надежда за бъдещето.
Разкажи ни повече за главната си героиня Грейс Адамс и отношенията с дъщеря ѝ Лоти, които са в основата на сюжета.
Още: Откъс от "Истината за храната", Тим Спектър
Исках да създам образ, който да олицетворява всяка една жена, но в същото време да бъде необикновен, затова направих Грейс полиглот, владеещ пет езика. Още в началото става ясно, че с дъщеря ѝ Лоти са скарани и отчуждени. В хода на романа Грейс осъзнава иронията на факта, че въпреки че говори перфектно пет езика, тя така и не успява да намери точните думи, за да общува с дъщеря си, но въпреки бездната помежду им, те все още се обичат, което е нещо често срещано в отношенията между хората: ние имаме склонността да казваме неща, които не мислим, а в същото време често не успяваме да изразим онова, което наистина искаме. Грейс обожава дъщеря си, но тийнейджърката възприема обичта ѝ като обсебваща и контролираща, което е типично за подрастващите. Самата аз го преживях с трите си дъщери, така че изпитвам емпатия към Грейс заради болезненото усещане за загуба, но в същото време разбирам, че това е необходима стъпка към извоюването на независимостта, без която порастването е невъзможно.
Ако можеш да се върнеш назад във времето и да си дадеш само един съвет, какъв би бил той?
Носи си жълтите обувки. Свързано е с една история от тийнейджърските ми години. Купих си едни доста крещящи жълти обувки, които безспорно правеха впечатление. Още първия път, когато си ги сложих, получих два комплимента от приятелките си, но само миг след това ги видях да се споглеждат и подхилкват и осъзнах, че всъщност ми се подиграват. Повече не ги обух. Сега обаче казвам на дъщерите си, че съжалявам за това: трябваше да си нося жълтите обувки, защото на мен ми харесваха, а това е най-важното. Трябваше да отстоявам себе си, а това важи за всички нас, особено за жените и момичетата – правете това, което искате и чувствате, без да ви пука за мнението на останалите. Само така ще бъдете верни на себе си и наистина щастливи.
"Лека нощ, Джун" - трогателна история за силата на думите
