В България гражданското общество е по-самоуверено, по-енергично и по-стабилно от всякога. Това каза в Студио Actualno политологът проф. Евгений Дайнов.
То беше стартирано от моето поколение, беше продължено от поколението на сина ми, сега четиридесетгодишен, а последно на протестите като ходя, виждам и двадесетгодишни. Значи там, където имаше едно поколение с гражданско поведение, сега имаме три. Така че, да, гражданското общество у нас, за разлика от подобни на България държави, е улегнало вече и може да реагира когато потрябва, обобщи професор Дайнов.
Това правителство (служебното, бел. ред.) започна в първите си три дни може би, и затова си изпроси първия протест, с много енергични бомбастични заявки за внезапна промяна общо взето на всичко, с крайна цел много бързо възстановяване на зависимостта от Кремъл и от Путин. Защото ние, казвайки „Газпром“, нямаме предвид търговска компания, която продава, за да има печалба, имаме предвид инструмент за външнополитическо влияние, което се контролира лично от Путин. Това, което беше ясно, че това правителство забравя, е че има насреща си граждани. Това правителство очевидно беше направило тип военна операция, много бързо да промени всичко, само че военните са израснали и виреят в среда, където заповедите се изпълняват от по-долустоящите. В демократичните общества гражданите са по-горестоящи и се опъват, когато нещо не им харесва. Така че правителството рязко намали темпото, рязко свали заявките и мисля, че вече няма силата да направи истински голяма беля. Т.е. истински да постави на дневен ред връщането в орбитата на Русия, или дори истински да подпише монополен договор с „Газпром“, който да изключва други доставки на газ. Мисля, че се натъкна на елементарния факт, че ние не сме в казарма.
Ненапразно завърших моя статия с това, че в политологията ще се появи понятието „синдромът Радев“. Защото той главоломно се обърна в една смайващо неудачна посока. Спомнете си, само преди две години той беше лицето на желанието на мнозинството българи да престане да бъде управлявано от хора от 90-те години, простаци, бандити и корумпирани, и да стане европейско общество. И така се случи, че президентът Радев стана олицетворението на този стремеж към Европа. Само две години по-късно никой не очаква от него да бъде лице на българския стремеж към Европа, напротив, той се постави в ситуация, в която всички го подозират, че е лице на връщане обратно към Русия. Това е смайващо. Той можеше да влезе в учебниците по история. Спомнете си, в края на 2020 г. много мои колеги-анализатори започнаха да говорят за задаващата се ера на Радев. А вместо да имаме ера на Радев, имаме обратна метаморфоза – от човек, който можеше да остави своя отпечатък върху цял исторически период, до човек, от когото всички ги е срам и искат някак си да го няма.
Трябва ли да се промени Конституцията така, че да отпаднат служебните правителства? Възможно ли е Радев да направи свой ляв проект? Трябва ли ПП, ДБ и другите формации на протеста да се явят заедно на изборите и очаква ли ни пак фрагментарен парламент? Ще научите от видеоматериала.