Ева Илуз е културолог, изучаващ темите, свързани с историята на емоционалния живот, социологията на чувствата и тяхната промяна в процеса на модернизацията и глобализацията, техническото развитие и комуникационните трансформации. Ето какво споделя експертът в интервю за руското издание на Рsychologies.
Казвате, че любовта и сексуалността днес не са в най-добрите си времена. Защо?
Живеем в епоха на емоционална неопределеност. Ориентирите, позволяващи да се фиксират любовните отношения, да им придадат устойчивост, рухнаха през 70те години на миналия век. Пред 19 в . трите сфери на личния живот бяха съединени – сексуалността се преплете с обществените институти (семейство, брак) и с любовните отношения между двамата. След сексуалната революция тези три области се оказаха отделени една от друга. Хронологичният ред на установяването на отношенията се преобърна: някога трябваше да усетиш любов, за да получиш секс, а днес, за да се установи емоционална връзка, трябва да се започне със секса. А когато интимният контакт съществува сам по себе си вече не гарантира установяването на лични отношения. Сексуалните „сериали“, т.е. постоянната смяна на партньорите дестабилизират личността. Когато връзката е предимно сексуална, то и отношенията се възприемат като нещо краткотрайно, временно и въпросът за тяхната структура и форма не стои на преден план.
Но тук се появява привързаността и всичко става по-сложно: не ни достигат социални правила, ритуали, културен код. Отучили сме се да разшифроваме поведението и намеренията на другия, изпитваме невероятни трудности, опитвайки се да разберем каква история преживяваме в момента и как другия вижда своето място в нея: „Само секс ли е?“, „Изпитва ли чувства съм мен?“
Като социолог виждам, че когато престанем да разбираме вида ситуация, в която сме се оказали ние не знаем кой социален сценарий да следваме, каква е ролята ни, правилата на играта. Тази неопределеност предизвиква тревога. Затова ни „влече“ към инструкции от ръководства за личностно развитие или към взаимстване модели на поведение от типа на „50 нюанса сиво.“
В какво се състоят тези модели, които може да се определят като нов любовен конформизъм?
Това са действия, чиято цел е да получим контрол над ситуацията, да запазим свободата си в търсенето на удоволствие. Новият любовен конформизъм е търсенето на всякакви форми на отношения, които ни оставят, колкото се може повече свобода, като ни гарантира непресъхващ източник на удовлетворение. Но ние знаем, че е изключително сложно да се примирят тези две противоположности: зависимостта от тези, които обичаме и автономията. Попадаме в илюзията на собственото си могъщество: струва ни се, че всичко зависи само от нас, от правилните ни решения и умения да управляваме чувствата си. Научили са ни да се грижим за условията на социалното ни съществуване и точно по същия начин ние сами трябва да отговаряме за отношенията ни… емоционалната сфера все повече заприличва на минно поле, където индивидуалностите се срещат в своята беззащитност, за да се учат да обсъждат това, в какво зависят, запазвайки автономията си или поне илюзията за нея. От нас се очаква, че ще намерим свой начин за функциониране в областта на чувствата, но никой не ни казва, че на практика имаме работа с хаос, който не се подчинява на никакви „принципи“.
Критикувате някои от съвремените представи за любовта, в които виждате конформизъм...
Говорят ни за любовта като някакво стабилно състояние, което или го има, или го няма, което може да опознаем, като редовно си задаваме въпроси. То възниква като религиозно откровение и незабавно предизвиква реакция… В този момент в нас нещо се променя… Но любовта не е устроена така, това не е откровение, възникнало веднъж за винаги. Чувствата ни работят по друг начин. Те ни пронизват. Те са объркани, нееднозначни. Не знаем нито как, нито защо у едни хора отношенията се получават, а при други – не. И действията, насочени към изясняването на това, което напрактика чувстваме, ни водят в задънена улица… Необузданият култ към удоволствията и автономията, може би е начин за „нормиране“ на чувствата.
Ако любовният живот днес е така нормиран има ли изобщо смисъл да се рискува? И каква точно смелост може да се прояви?
Смелостта не се свежда до позите и сексуалните практики, с това не можеш да учудиш никого днес. Разкрепостеността на 70-те години, а и медиите днес направиха много в общественото съзнание: те много силно сексуализираха тялото и любовните отношения. Разпространението на интернет свали много забрани и гранични практики: секс-играчките, суингът, BDSM-а. Смелост днес трябва не във секса, а в емоционалната сфера. Тя се състои в това да се откажеш от стереотипите, според които главното е сексът, и да признаеш любовните си чувства и пориви, дори в най-кичозните и пошли проявления. Смелостта днес е да бъдеш Ема Бовари.
Какво значи кичозност в чувствата?
Това е сантименталност и липса на срам от това, че я проявяваш, вяра в силните чувства, стремеж към абсолютна любов. В културата ни, която провъзгласява самостоятелността, сантименталността е в наш ущърб. Всички се страхуваме да бъдем Ема Бовари. Кичът е показната сантименталност, зад чиято фасада се крие фантазията за абсолютната любов, за която много мъже и жени мечтаят тайно. Храброст е да си дадеш шанса да изживееш такива истории, които ти позволяват да излезеш от собствените си рамки. Трудно ни е да установяваме тесни връзки, защото се страхуваме, че ще страдаме или ще се окажем „оковани“. Но точно това е и любовта. Това не е среща на две автономни индивидуалности, а такава ситуация, в която двама виждат, че започват да зависят един от друг и се съгласяват на това, признавайки, че всеки един от тях има нужда от другия.
Превод: Евгения Гигова
