Различни пророчества предвиждат масово завръщане на българите от чужбина до 2025 година. Какво обаче казват данните, има ли тенденция, която потвърждава това? Дори да се върнат - какво ще работят у нас? Тези теми дискутираме в Студио Actualno с Георги К. Първанов, HR експерт, управител на Cteam, член на Борда на Българска конфедерация по заетостта и партньор в инициативата Bulgaria wants you.
Ще се сбъднат ли прогнозите, че все повече българи ще се завръщат?
Факт е, че всички пророци говорят в тази посока за завръщането на българите от чужбина. Прогнозите се въртят около 2025-30-а година, ще видим до колко са верни. В рамките на официалната част - от 2019, 2020 г. имаме нетно връщане, т.е. българите не спират да заминават, но вече много по-голяма част се връщат. По време на COVID-кризата според Капитал 80 000 души са останали спрямо у нас.
По наша информация тази бройка вече е и по-голяма. Връщат се от целият свят, основно от Великобритания, Brexit си оказва влияние, но много българи се прибират и от САЩ, Канада, Австралия и откъде ли не. Другата добра новина, това е и един от стремежите на Bulgaria wants you, че се връщат българи от чужбина не само в големите градове, но и в по-малките градове в провинцията.
Миналата седмица говорих с българин, който работи в Германия, който сподели, че в българското училище в Кобленц от 60 деца преди, вече има останали 37. На наша анкета след събитие пред 1000 души в Мюнхен 70% отговориха, че твърдо имат намерение да се върнат в България, гледат активно за възможности.
Все повече възможности има в България за кариерно развитие и за частен бизнес - различни стартъп-и, така че не е случайно, че се връщат. Не забелязваме позитивните промени, които се случват около нас - имаме рекорден ръст на заплатите, независимо че е под инфлацията за 2022 година и добрите новини не са малко.
Какво кара тези хора, които са се реализирали в чужбина изобщо да поглеждат към България? Строгите правила покрай КОВИД кризата в чужбина или в България има вече финансови причини да се замислят за завръщане?
COVID кризата бих казал е допълнителен фактор, но този процес на завръщане започна преди това. Причините са различни, едната е чиста носталгия, имахме разговор във Виена с една дама след наше събитие, която казва: "Всичко ми е наред, къщата ми е с изглед към катедралата, имам страхотна работа, женена съм за австриец, но сънувам България."
От такива причини, през семейни - гледане на родители, до чисто прагматични - нашите заплати в нетни измерения настигат тези от южният фланг на ЕС. Има позиции в IT сектора и не само, за които нивото на заплащане в България е сравнимо или по-високо в някои случаи от Испания, Италия или Гърция. Когато се вземе в предвид какви са нивата на данъци, осигуровки и др. без да броим даже какви са цените на имоти, наеми и т.н.
На сайта на Bulgaria wants you имаме един калкулатор, който дава възможност да си обърнеш заплатата от европейска в старозагорска или такава в Пловдив например. Тогава става ясно, че тези 2000 паунда не стигат за нищо в Лондон, особено когато 1000 паунда ти е едностайна или двустайна квартира. Т.е. трябва да се види cost of living (цена на живот) и quality of living (качество на живот), да сравняваме ябълки с ябълки.
Разглеждаме много страни и аспекти на проблема с демографията. Повишаването на качеството на живот не решава проблема с демографската криза. Когато човек е успял става по-голям егоист и си казва: "Детето е голям ангажимент. Мога да имам домашен любимец. Искам да пътувам и да се радвам на този по-висок стандарт на живот." Така средния брой деца на семейство пада до 1 и под 1. Това се случва в развитите страни и у нас.
Какво е решението на демографския проблем?
От къде внасяме работна ръка? Вярно ли е, че има 30 души от Непал, които работят в Ямбол?
Как може работодател да привлече кадри и за да задържи кадри?
Вижте цялото интервю с Георги К. Първанов
