Националният ни празник винаги се свързва с Руско-турската освободителна война от 1877-78г., но днес, когато настроенията към Русия са крайно противоречиви си задаваме въпросите:
Защо всъщност се случва тази война? Каква част от мотивите на Русия са от чиста славянска любов и каква част са чисти имперски интереси? Защо светилата на нашето Възраждане пишат с огромен патос против Русия?
Захари Стоянов казва: "Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!"
Г.С. Раковски: "Мъки чакат всеки българин, влязъл в железните нокти на Русия".
В Студио Actualno e историкът доц. д-р Георги Вълчев - зам. ректор в СУ "Климент Охридски", автор на редица статии и монографични изследвания в областта на българската култура и различните влияния върху нея.
"Русия винаги е имала своите стратегически интереси, включително и в днешно време. Илюзия е да се смята, че от чисто алтруистични намерения тя е тръгнала да освобождава България. Тя е преследвала своите политически и икомомически интереси, но факт е, че в случая тази война води до появата на един нов политически субект и България след близо 5 века пак се появява на политическата карта на Европа", заяви доц. Вълчев.
По думите му нападките срещу Русия от големите имена на Българското възраждане идват в различни периоди, не са хронологически свързани, което според него означава, че в различните моменти Русия играе различна роля и това се отразява в отношение към нея. "За пример - първо тя е твърдо против създаването на независима българска църква, след това променя позицията си. От тази гледна точка апелът на нашите възрожденци е бил с достойнство да гледаме на това, което ние сме създали като нация, като народ, а то не е никак малко. И на 3-ти март ние трябва да отдаваме почит по-скоро на това, което е създал нашият политически елит, нашият народ, жертвите, които сме дали, и разбира се, да посрещем този нов политически субект - България, който всички посрещат с огромна надежда. Затова и първите политически десетилетия бележат изключителна динамика"...
Относно това дали щеше някой да обърне внимание на България, ако го нямаше бунта на народа тогава, и в тази връзка, щеше ли някой да обърне внимание сега на Украйна, ако украинците бяха посрещнали руснаците с цветя и рози, Вълчев коментира, че паралелът е възможен:
"Всъщност ние ставаме свидетел на феномена раждаща се пред очите ни нация. Украинците бяха подценявани дълго време именно като бивша съветска република, на територията на днешна Украйна е люлката на старата Русия. Така че това действително е феномен, който показва, че понякога шегите на импреските интереси довеждат до процеси, които са неочаквани за самите империи", заяви той.
Кога и защо са написани най-негативните страници срещу Русия?
Вярно ли е, че руската дипломация никога не е имала за идея Санстефанския мирен договор да сработи?
Ще решат ли проблемите ни рушенето на паметници?
Отговорите на тези и други интересни въпроси - вижте във видеото:
