Големият град и историите на хората, които живеят в него, са вдъхновение за американската авторка Джейн Л. Роузън. Книгата й „Малката черна рокля” (ИК „Кръгозор”) излиза в България на 15 юли – броени дни след премиерата й в САЩ. Сърдечен и духовит, романът е перфектно лятно четиво за перфектната малка черна рокля, която променя съдбите на девет жени.
Ето какво споделя нюйоркчанката за новата си книга:
Какво ще ни разкажете за новата си книга „Малката черна рокля“?
Някои я определят като любовно писмо към Ню Йорк и мисля, че са прави. Това е историята на една рокля от „Блумингдейлс“, която, независимо дали е носена цяла вечер, или за няколко часа, дава увереност на девет много различни една от друга жени и променя живота им. Правилната рокля може да те накара да се чувстваш непоколебима, уверена да признаеш любовта си към някого или дори да забележиш собствените си възможности. Надявам се, че „Малката черна рокля“ ще подейства така и на всички свои читатели.
Какво ви вдъхновява да пишете?
В повечето случаи някаква мисъл, нещо, на което съм станала свидетел, анекдот. „Малката черна рокля“ е вдъхновена от една градска легенда, която приятелка ми разказа, докато чакахме багажа си на летище „Кенеди“. Така се роди и една от историите в книгата, а след това започнаха да се появяват една след друга и останалите.
Планирате ли внимателно сюжетите на книгите си, или сте от писателите, които сядат и направо започват да пишат? Това променило ли се е с годините, или зависи от книгата, върху която работите?
И двете. Първо оставям идеята да кристализира в съзнанието ми. Много внимателно обмислям героите и действията им от началото до края. Това се случва навсякъде – сутрин вкъщи, докато все още лежа в леглото и се правя на заспала, докато пътувам в метрото, преди да заспя вечер. След това нахвърлям основната идея за всяка глава върху картончета, които много рядко после поглеждам. И после започвам да пиша, сякаш никой не ме гледа. При „Малката черна рокля“ ми беше леко по-сложно. За да се нареди правилно цялостната картина, се изискваше много внимателно обмисляне на сюжета. По едно време, в процеса на писане, аз дори си направих календар, за да следя роклята. Знаех къде се намира тя по всяко едно време. Беше ми прекалено сложно да я следя само в ума си.
Имате ли домашен любимец, който е до вас, когато пишете?
Да, кучето ми Присила. Тя беше половинката от прекрасна двойка заедно с милия ми Елвис, порода „Котон де Тулеар”, който, както съименника си, си отиде доста млад. Присила е отчасти хаванска болонка, отчасти пудел и заради пъргавината си, ние я определяме и като котка. Любимото ѝ място за почивка е върху масата в трапезарията, което пък е и моето любимо кътче за работа вкъщи.
Каква е предпочитаната ви гледка, докато пишете?
Няма друго място, където бих искала да работя, освен на верандата ми във Файър Айлънд. През уикендите има постоянно движение на най-различни хора, които преминават оттам, но през делничните дни е невероятно спокойно.
Някога имали ли сте ужасна любовна среща? Искате ли да споделите?
Имаше един периоде, след като завърших колежа и преди да се запозная със съпруга си, когато ходех по срещи, повечето от които на сляпо. През 80-те и 90-те уреждането на срещи е като Tinder и Match.com в наши дни. По онова време срещите на сляпо си бяха наистина срещи на сляпо. Не можеше да намериш човека нито по фейсбук, нито в гугъл, просто трябваше да се довериш на онзи, който ви е уредил. Аз имах и бонус защита в лицето на Джърмейн - любимия ми портиер в блока ми в Уест Вилидж, който ме приемаше като своя дъщеря. Той загатваше какво да очаквам с тона, с който ми съобщаваше за момчетата. Репертоарът му беше разнообразен и варираше от „Един джентълмен на име Стийв е тук и пита за теб. Да го пусна ли да се качи?“ до „Някакъв мъж на име Мо е тук. Да му кажа ли, че слизаш?“ Един ден, докато си слагах червило пред огледалото, домофонът звънна. Веднага натиснах копчето и чух Джърмейн да казва „Здравей, Джейн. О, звучиш сякаш си болна!“. Не му се доверих и така се озовах на най-ужасната си среща някога.
Каква страхотна история! Всички имаме нужда от един Джърмейн в живота си. А какво правите през свободното си време?
Точно сега нямам много свободно време, така че ме попитайте отново след няколко месеца, когато децата ми се изнесат от къщи.
Източник: Usatoday.com
