Димитър Костанцалиев е композитор и диригент. Роден е през 1962 г. в Горна Оряховица. Завършва „Музикална педагогика“ в Пловдив. В продължение на няколко години преподава музика в “Национален учебен комплекс по култура” - Горна баня. През 1992 г. основава популярната и успешна детска вокално-театрална формация „Таласъмче”. Член е на Съюза на българските композитори. Actualno.com разговаря с него за децата, музиката и за това що е то таласъм.
Г-н Костанцалиев, разкажете ни малко повече за дейността на формацията.
Създадена е през 1992. Идеята е децата да се занимават и с музика, и с театър, и с модерен балет – по-конкретно пластика, говорна техника. Включват се и занимания по солфеж. Най-сериозният акцент е върху изкуството на мюзикъла, което изисква подготовка във всички тези области. Затова сме си взели много професионални преподаватели, които занимават децата много системно. Не сме прескочили и заниманията си с типично детска музика, с която децата се учат да фразират. Както и с хорова музика, която е по-сложна, с по-различна специфика.
Как решихте да създадете „Таласъмче“?
Като композитор и диригент не съм имал идея да се занимавам с деца, но така се стече животът ми, че станах учител в Горна Баня в Националния лицей. Там за първи път сформирахме тази група. Беше ми скучно като учител само да преподавам и разширих обхвата на заниманията – децата пишеха текстове, върху които аз правех заедно с тях музика. Така първият ни албум е изцяло с песни, създадени от деца. Разбира се, с помощ от нас, възрастните, но те имаха силно усещане за авторство и бяха много щастливи от това. И до днес създаваме песни по този начин, те са едни от най-силните ни.
Колко годишни са децата?
От 4- до 18-годишна възраст. По-големите вече решават, че е доста неловко да се наричат „таласъмчета“ и си измислят нови имена като „Инстинкт” и „Ноу уей” – групи, които публиката вероятно познава. Общо децата, минали през групата, са над 200.
Защо избрахте точно името „Таласъмче”?
Събудих се с това име. Всичко друго ми звучеше сладникаво. Обмислях и варианта „Точици”. В „Таласъмче” обаче я има тази игривост, палавост, която присъства у децата, дяволитостта. И като сложим „че”-то, става много симпатично. Между другото, „талисмо” от гръцки означава добър воден дух, така че значението не е негативно.
Какво включва репертоарът на формацията?
Много е широк. Освен дванадесетте мюзикъли, които сме поставили, имаме няколко албума. Последният е „27 любими песнички за деца”. Участваме и в много мюзикъли в сътрудничество с Музикалния театър - „Йосиф и неговата пъстра дреха”, „Исус Христос суперзвезда”, малко известната опера на Моцарт, която той е писал в ранна детска възраст. Радвам се, че имаме и външни проекти, защото обогатяват децата Изпълняваме и църковно-славянски песнопения, хорова музика, класика, български фолклор, осъвременен фолклор, съвременна музика.
Децата имат ли предпочитания към определен стил?
Имал съм страхове как ще подходят към музиката, която изисква повече техника и умения. Но те приемат много положително музиката и на Моцарт, и на много други композитори. Не съм имал проблем с това да осъществяваме подобен тип изпълнения, които са висока летва и голямо предизвикателство.
Какъв е подходът Ви като педагог към децата, как ги карате да се отпуснат?
Различно е при всяко дете. Репертоарът трябва да е съобразен с възрастта. Опитвам се с много забава, с близки до тях асоциации. Като дядо съм (смее се). Надявам се да им е забавно, защото иначе няма да изпитат удоволствие от музиката. За да забавляваме публиката, трябва да се забавляваме и самите ние. И трябва да е нещо, което правят с желание, а не по задължение. Когато си извън училище, си свободен да обслужваш своята си воля. Така децата, на които им е интересно, остават.
Има ли деца, които идват на 5-6-годишна възраст при Вас и остават до 15-16-годишна?
Смея да твърдя, 99% са такива.
По време на представленията всичко ли е строго организирано или има място за импровизация?
Импровизацията е нещо трудно дори за възрастни артисти. Когато проявят такава инициатива, ние я приветстваме, защото това означава, че са усвоили основния материал. Където е прекалено или неподходящо, разбира се, ги въздържаме.
По колко време подготвяте един спектакъл?
Един продукт като детски мюзикъл изисква поне година работа по сценария, режисурата, разкадровка и музика и текст. После децата се запознават с него и има от 3 до 6 месеца репетиции. Толкова време ни отне да подготвим последния ни мюзикъл - „Денят на прошката“, който играхме четири сезона в Музикалния театър. Това е голям успех, защото на детската публика обикновено бързо й омръзва едно нещо и искат ново. Даже и в момента поддържаме спектакъла – играхме го на фестивала „Бургаски изгреви” през април, където взехме първа награда. Мюзикълът има много силна идея. Много от текстовете са по думи на Майка Тереза. Става дума за видимия и невидимия свят, доброто и злото.
Ако трябва да откроите някои от дванадесетте Ви мюзикъла, кои биха били?
Ще започна от първия – „Вълшебната песен” по баснята на Лафонтен. Беше много силен. Другият, които заслужава внимание, е „Трите феи и Спящата красавица”. Преобърнахме цялата приказка, акцентът беше върху четвъртата зла фея, която нарекохме Амнезия. Тя дава избор на детето, натоварено с толкова тежест от родителите си – да учи френски, немски, математика, да свири на цигулка и няма време само да си намери попрището. Амнезия му дава тази възможност, да си почине, защото всички искат от него нещо, което то не е разбрало дали иска. И може би последният – „Денят на прошката”.
Какво е отношението на аудиторията, енергията, която дава на децата?
Фактът, че в залата присъстват от мънички деца до възрастни дами и господа и е пълна тишина, значи че грабваме вниманието от първия до последния миг. Сериозно постижение е да накараш публиката почти да не си поема дъх през тези час и петнайсет минути.
Изнасяте ли представления в чужбина?
Мюзикъли не, защото това е по-трудно, трябва да се превежда, да се намери подходящият тип фестивал. Навън наблягаме на хоровата програма. Били сме на фестивали в Испания, Турция, Италия и др, взимали сме много награди. И чуждата публика ни приема добре. А най-голямото ни постижение е на последния фестивал – Световния хоров фестивал за мир във Виена, където спечелихме Златния приз (прочетете повече за това участие на „Таласъмче“ тук)
Композирате ли в момента?
Да, когато остане време. С по-малката възраст деца отново ще представим „Трите феи и Спящата красавица”, но с променен сюжет. Искаме да го направим преди да измислим нов сценарий, но такъв също е планиран.
