Кои са предизвикателствата в общуването между хората днес и по-трудно ли е да се установят ползвотворни взаимоотношения. На тези въпроси дава отговори С Дейвид Брукс в своята книга "Как да опознаем другия" в превод на Ивинела Самуилова (издателство Хермес). В нея той ни показва как да развием тази способност, за да можем да съпътстваме пълноценно другите в житейските им задачи и истории. Вижте интервю с автора.
Интервю
В „Как да опознаем другия“ разказвате за детството си, за семейните вечери и разговорите, които сте водили с близките си. Може ли да споделите как този период е повлиял на възпитанието ви?
Още: Кои са ключовите елементи за изграждане на устойчиви взаимоотношения
Ако сте гледали мюзикъла „Цигулар на покрива“, знаете колко сърдечни и емоционални могат да бъдат еврейските семейства. Те постоянно се прегръщат, пеят, танцуват, смеят се и плачат заедно. Аз произхождам от друг вид еврейско семейство. Ние бяхме сдържани, с непроницаеми лица. Не казвам, че съм имал лошо детство – напротив. Израснах в стимулираща среда. На празничната трапеза по повод Деня на благодарността обсъждахме историята на викторианските погребални паметници и еволюционните причини за лактозната непоносимост. Не се шегувам. В дома ни имаше любов – просто не я изразявахме. Това ме направи по-затворен и отчужден, което само по себе си е проблем.
През годините се опитвах да се променям, даже отидох на пътешествие. Научих се да бъда по-открит и да изразявам по-свободно чувствата си пред другите. Тъжното е, че докато аз ставах по-човечен, страната ни поемаше в обратна посока. Днес живеем в разделени времена. Около нас има толкова много социална болка.
Целта на тази книга е да ни помогне да станем по-умели в изкуството на емпатията, като накараме другите да се чувстват забелязани, чути и разбрани.
Още: Дейвид Брукс ни учи "Как да опознаем другия"
Как социалната изолация вреди на отделния човек и на обществото като цяло?
Причините, поради които обществото ни е застрашено, са много. Социалните мрежи са една от тях. Те побъркват всички. Основният проблем обаче е в липсата на общуване и отношение между хората. Съществуват редица социални умения, които могат да ни помогнат да се отнасяме с внимание и уважение към останалите. Благодарение на тях ние ще станем по-добри събеседници, ще знаем как да дадем и да поискаме прошка и как да се разделим с някого, без да му разбием сърцето. Това са на пръв поглед обикновени умения, които обаче хората не могат да усвоят до края на живота си. Именно тук идва моята роля – да им помогна.
Разказвате за момента, в който един от най-близките ви приятели изпада в депресия и се самоубива. Как се почувствахте?
Още: Hellion Stone за Actualno.com: Липсваха ни сцената и публиката, звучим още по-мащабно на два гласа
Става дума за приятеля ми Питър – прекрасен човек, както жена ми казва, едновременно необикновен и обикновен. Животът му бе прекрасен и той толкова се гордееше със синовете си. Внезапно, на 57 години, изпадна в депресия. Тогава, въпреки че съм добре образован, все още не знаех какво точно представлява това състояние. Човек не може да го разбере, изхождайки от собствените си моменти на тъга. Един от приятелите ми описва депресията като неизправност на инструмента, който използваме, за да определяме реалността и това ми се струва доста точно. Тоест, депресираният човек има изкривена представа за действителността. В случая на Питър той непрестанно чуваше настойчиви гласове в съзнанието си, които му втълпяваха, че не е достоен и че никой няма да тъжи, ако него вече го няма. А аз не знаех как да бъда до него в това му състояние, затова в началото допуснах доста грешки. Например, по време на ковид пандемията се чувахме по телефона и все му предлагах идеи, които да го разведрят и да му помогнат да преодолее депресията. Груба грешка, по този начин реално му показах, че не разбирам същността на състоянието му, защото това, което не достига на депресирания човек не са идеите, а енергията. Постепенно, с течение на годините осъзнах, че в такава ситуация трябва просто да казваш на човека, че ще бъдеш до него и никога няма да го изоставиш. Да му го показваш с дребни жестове като изпращане на съобщение, на което не е нужно да отговаря, просто за да знае, че си мислиш за него.
Какво научихте за себе си докато пишехте книгата?
Открих неподозиран потенциал, който почувствах, че съм готов да реализирам. Преди, сякаш бях изолиран от света. Пътувах във влака със слушалки в ушите и не общувах с никого. Сега говоря с непознати, опознавам ги и провеждам задълбочени разговори с тях. Това от своя страна направи пътуванията ми с влак много по-приятни.
Джулия Крауч: Игнорирайте всеки, който се опитва да ви убеди, че трябва да се страхувате от храната
