Цвета Караянчева е от Кърджали, бивш народен представител от парламентарната група на ГЕРБ в 41-ото, 42-ото, 43-ото, 44-ото и 45-ото Народно събрание. Избрана първоначално за заместник-председател на 44-то Народно събрание, а от 17 ноември 2017-та до 25 март 2021 г. бе негов председател. Опонентите ѝ казваха, че мястото ѝ в парламента е гарантирано благодарение на новия начин на преразпределение на гласовете, но на последния вот тя не стана депутат. В същото време е факт, че Караянчева успя да измести БСП и трайно да наложи ГЕРБ като втора политическа сила в региона. Тя е най-дългогодишният депутат в района извън ДПС. Единственият политик от Кърджали, заемащ толкова висок пост в държавата досега.
Г-жо Караянчева, като депутат от 2009 г. допреди 2-3 месеца, заместник-председател и после цял мандат председател на Народното събрание, каква според вас работа свърши последният парламент?
Никаква. Няма как при толкова внесени законопроекти, да не бъдат разгледани поне 20-30. Амбиция и желание само не стигат. Трябва да имаш ясна визия за глобалната ситуация в страната, за предизвикателствата пред нея. Виждате, че изчегъртването не води до никъде. Не може с негативизъм да направиш нещо позитивно. Равносметката за предното 45-о Народно събрание показа приет само един закон. И то изменение и допълнение в Закона за изборния кодекс - набързо скалъпен, посред нощ приет. И толкова светкавично подписан от председателя на Народното събрание и от президента, че дори го обнародваха със задна дата. 46-ият парламент, за съжаление, не показа нищо по-добро. Имаше заявки за сериозно законодателство, а в крайна сметка месец и половина не можаха да сформират комисии. За да запълнят пленарно време, изслушваха министри от служебно правителство, чиято единствена задача е да организират избори. На практика те работеха като изборен щаб на президента Радев. Обществото не иска и следващият парламент да просъществува няколко седмици, защото предстои както здравна, така и икономическа криза. Нужно е стабилно правителство, което да управлява тези кризи, да ги тушира.
За първи път от 12 години вие бяхте встрани от Народното събрание отстрани. Как ви се сториха препирните в него, нормални или абсурдни? От тази нова за последните 12 години позиция за вас, как гледате сега на всичко, какво усещане остана у вас?
Знаете ли, радвам се, че останах извън събранието. Понякога е полезно човек да погледне работата, която е работил години наред, отстрани. За съжаление, това, което видях, никак не ми хареса. В този парламент нямаше политики, нямаше дебати на тази база. Имаше личностни нападки, обиди, изключително неуважение към парламента. Всички протестни партии заявяваха, че влизат в Народното събрание, за да върнат парламентаризма. Аз съм гражданин на България като всички останали и знам какво говорят хората. Аз също се присъединявам към мнението, че това и предишното събрание са провалени. Не защото не участвам. Просто оценката на хората е такава. За да бъдеш парламентарист не е нужно да говориш гръмко, да се заканваш от трибуната или да се правиш на интересен. Трябва да си отговорен, да познаваш проблемите на хората, които представляваш. Мога да кажа, че всеки петък през всичките 12 години в Народното събрание съм пътувала в избирателния си район и съм се срещала с избиратели. Сега съм всеки ден в офиса на ГЕРБ и разговарям с хората. Знам проблемите на региона и съм длъжна да защитавам интересите им, да търся решения на тези проблеми. Видяхте ли в тези два месеца някой да говори за проблеми в конкретика? Даже не обсъждаха глобалните проблеми пред държавата.
Вашата оценка за работата на наследника ви на този най-висок държавен пост?
Не съм аз човекът, който ще дава оценка на г-жа Митева. Мисля, че не е коректно от моя страна. Желая й успех на следващите избори и на която и позиция да се намираме, да работим за по-доброто бъдеще на страната ни.
Имаше ли явен отличителен белег на 46-ото Народно събрание спрямо всички, в които вие сте участвали?
Изключително неуважение към опонента. Ние винаги сме спорили и сме били сериозни опоненти на отсрещния - както в Народното събрание, така и в местната власт. Сега едно нещо стана много ясно - че когато не могат да оборят опонента с аргумент, представители на някои политически групи използваха личностни нападки. Всички станахме свидетели на епитетите, които се употребяваха в Народното събрание. Парламентаризмът е възможност да говориш, да изкажеш мнение, но то трябва да почива на реални факти, не да уязвяваш опонента си. Него хората са го избрали. И не може да наричаш "мафиоти" една цяла парламентарна група, да искаш да я заличиш, да казваш, че тази група няма право да бъде там. Какво правим с хората, които са гласували за нея? Значи мнението на 600 хиляди български граждани няма значение. Нека видим на следващите избори как ще ни наредят хората. Ние, от ГЕРБ, никога не сме били високомерни и не сме забравяли откъде сме тръгнали и какви са ангажиментите ни за бъдещето на страната. Видяхме, че много партии влязоха в парламента без програми. Ние не чухме каква е програмата на "Има такъв народ", които два пъти се провалиха като не направиха правителство. Явно искаха да се измъкнат от тази отговорност. Обвиняваха всички около себе си, но не влязоха в разговор с тях. От "Демократична България" чухме, че искат да правят съдебна реформа. А всичко останало? Г-жа Манолова искаше да направи ревизия на Борисов, но по-скоро търсеше предизборна изява, за да обсеби медийното пространство. Нямат визия за развитие на държавата. Не говорим за другите системни партии - БСП, ДПС, защото те стъпват на своята ясна политическа програма. Но останалите нямаха реални предложения към българските граждани. Тяхната заявка беше за изчегъртване на ГЕРБ и "Време е за друго". За какво друго - получаваш първото място и правото да управляваш държавата, но нямаш кураж за това. Трябва мъдрост, смелост, отговорност - много важни човешки достойнства, които им липсват.
В годините назад се е прокрадвало опасението от „изборна спирала“ като страшно нещо в политическия живот на една страна, защото води към дълготрайна политическа нестабилност. Но вече попаднахме в нея и като редови граждани виждаме негативните резултати, а има ли печеливши от тази ситуация според вас?
Ако някоя партия си мисли, че ще спечели от тази изборна спирала, дълбоко се лъже. Или не познават историята, или не искат да проумеят сериозността на проблема. Когато избирателят ти дава възможност да управляваш държавата и ти я хвърляш в коша за боклук, казвайки: "Аз отново ще опитам", няма да спечелиш. Лошото е, че най-много губят гражданите. Всички тези средства, които се дават за избори, могат да се ползват за жизнено важни неща - инфраструктура, пенсии, майчинства, инвалиди, спасителни мерки за бизнеса. Всичко това трябва да се мисли, но е нужно да си държавник. За съжаление видяхме, че освен да правят шоу, нашите основни опоненти друго не знаят.
Смятате ли, че изборните резултати ще се потретят през ноември, какви са ви прогнозите?
Не мога да кажа. Виждате, че ситуацията е изключително динамична. Надявам се да има висока избирателна активност, макар че много са факторите, които влияят. На предните избори голям брой хора не отидоха да гласуват на машините. Избирателната активност спадна с 10%. Ковид-пандемията се усложнява. Някои се страхуват - и по-възрастни, и по-млади, не желаят да контактуват в близък порядък или с машина. Аз бих искала избирателната активност да е много висока, за да има всяка политическа сила сериозна представителност. Надявам се българските граждани да излязат да гласуват, колкото и да са разочаровани. Нека се вслушат в програмите на съответните кандидати.
Но вие споменахте само опции за сваляне на избирателната активност и нито една, която би повлияла за покачването й. Не виждате ли такива възможности?
Не сте права. Ние, от ГЕРБ, предложихме да се върне гласуването с бюлетини, защото така или иначе се печатат бюлетини, паралелно с машинното гласуване. Има ги налични. Може би преди месец колегите призоваха да се върне тази тема за разискване. Това е възможност хората, притеснени от машините, за да се вдигне избирателната активност. Това не беше прието. Има вече и недоверие в изборния процес. Президентът каза, че иска да се броят разписките, които излизат от машините. Но в един момент замълча, а хората се притесняват от манипулация на техния вот. Има доста неща, които могат да повишат избирателната активност. В това число са посланията на политиците, начинът, по който говорят, смислените дебати. Има още много да се учим на демокрация.
Много бурна обществена реакция след уволнението на проф. Балтов от „Пирогов“ след като тъкмо се позабрави ускореното пенсиониране на проф. Кантарджиев, какъв е вашият коментар?
Аз съм потресена. Никога не съм мислила, че политическият реваншизъм може да стигне такива нива. Махнаха проф. Балтов като директор - добре. Но защо трябва едва ли не да му отнемеш професията, защо трябва да унизиш такова светило. Така постъпиха с проф. Кантарджиев. Кой е следващият!? И цялото това унижение е от чиновници като министър Кацаров заедно с президента Радев, които подценяваха опасностите и рисковете от коноравируса преди година. Ако си спомняте президентът каза ехидно на Трети март 2020-та, че има два щама - единият опасен на Шипка, другият - безобиден в София. А всъщност неговото назначение за министър на здравеопазването върлува в момента в здравната система, като отряза с лека ръка хилядата лева на медиците, лишава се от такива светила, които в други страни биха обявили за герои. Реално погледнато, Националният оперативен щаб, правителството на Борисов изкараха една от най-тежките години в новата история на България. Проф. Балтов, проф. Кантарджиев бяха непрекъснато на линия, обясняваха ни за вируса, съпреживяваха с нас проблемите. Бяха 24 часа на разположение. Това отношение към тях е обидно. Жалко е това, което се случва в България. Не се спират пред нищо и уволняват безогледно не само лекари. На едно служебно правителство не му е работата да кадрува. То трябва да свърши конкретна работа - да подготви страната за избори. А когато дойде редовно правителство, което да направи съответните проверки и ако има някой за наказание, нека си го понесе. Но това е елементарно отмъщение на хора с чиновнически манталитет.
