Режисьорът Гийермо Дел Торо бе големият победител на "Оскар"-ите. Неговата лента "Формата на водата" бързо натрупа милиони фенове, с мрачно-красивата история за любовта между човек и странно водно чудовище. Ето какво каза Дел Торо пред Deadline и The Talks.
- Господин Дел Торо, какво е чувството да чуете името на филма си, прочетено на сцената на „Оскари“-те?
- Всичко придобива особена яркост. Изведнъж ти правят изключително впечатление морето от лица, които са около теб, усещаш точния брой на собствените си стъпки, виждаш в детайли лекия прах около завесите. Попадаш в състояние на хипер реалност.
- Когато през 2006-та направихте „Лабиринтът на Пан“, Алфонсо Куарон бе готов с „Децата на хората“, а Алехандро Иняриту с „Вавилон“. Всички ви нарекоха „Тримата амигос“. Алфонсо спечели „Оскар“ през 2013-та за „Гравитация“, Иняриту взе статуетката през 2014-та с „Бърдмен“, а сега вие завършихте хет трика. Говорили ли сте с тях наскоро?
- Да, след церемонията прекарах 2-3 часа с Алехандро. Но аз си мислех, че няма да спечеля, тъй като щом те взеха статуетки, значи вероятността да изберат мен – тъй като и тримата сме мексиканци– започваше да пада.
- Веднъж казахте: „Мисля за това колко много пъти даваш кръвта си за този твой брат – киното. В моя случая кървенето бе много“
- Киното е толкова поглъщащо ,че в края на краищата консумира цялoто ти същество и време. Ставаш като семейство с екипа си. Винаги съм казвал, че ние, хората в киното, сключваме пакт с особено странен дявол, който взема три години от живота ти и ти дава вместо тях страница в IMDb.
- Имали сте някога паранормално преживяване?
- Видях НЛО като тинейджър. И на два пъти съм чувал призраци.
- Как така?
- Бях страшно уплашен. Като видиш летящата чиния осъзнаваш как всички природни закони могат да бъдат нарушени. Изведнъж се изправяш пред нещо, което е невъзможно, и първата реакция е пълен шок.
- Промени ли се с времето отношението ви към паранормалното?
- Любовта ми към призраци и чудовища е същата. Обожавам чудовищата по интимен и духовен начин. Все още се вълнувам като дете, когато чета за Франкеншайн. Чудовищата са светци покровители на всички, които са отхвърлени от обществото. Независимо дали са изключени от системата заради раса, пол или политическа принадлежност. Във „Формата на водата“ разказвам за свят с голямо расово напрежение; свят, в който е много лесно да мразиш. Чудовището във филма е абсолютно отхвърлено от обществото, до степен, в която е станало невидимо. Защото дефиницията за чудовище е следната: физически различни, но духовно много нежни. По особен начин във „Формата на водата“ се опитах да преобърна схемата на „Красавицата и звяра“ – там тя целува звяра и той става принц. Във „Формата на водата“ любовта пробужда истинската природа на Елиза, завръща я към чудовищността. Впрочем, отне ни цели три години за дизайна на човека-амфибия. Беше изключително трудна работа.
- Правят римейк на вашия „Хелбой“, какво бихте си помислили ако някой се захване с „Лабиринтът на Пан“?
- Няма да позволя на когото и да било. Аз съм изключително благодарен за филмите, които направих. Правил съм филми за 1 милион, както и такива за 195 милиона долара. И знам, че мога да работя и по двата начина. Имам 25 години кариера в киното и все още се чувствам същия особняк, какъвто бях, когато заснех първата си лента. Проблемът е, че обикновено потъвам в дълбока депресия за дълго време, ако имам проблем с това да завърша лентата си. А често имам. Написал съм 24 сценария и съм направил 10 филма. 14 от тях никога не видяха бял свят и това ме депресира ужасно.
- Как успявате да се справите с това неудовлетворение?
- Никак. В такива ситуации ти се иска да се самоубиеш. Но с времето се опитвам да не давам воля на най-откачените си идеи, защото е трудно да се реализират.
