Темата Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) остава доста актуална и след поредната дискусия Борислав Сандов от Националния съвет на "Зелените", я коментира пред Actualno.com. За противоречивата клауза за механизма за защита на инвеститорите (investor state dispute settlement – ISDS) и ролята на българското правителство в преговорния процес - прочетете мнението на г-н Сандов.
Не смятате ли, че в България бягаме от сериозните теми, свързани с ТПТИ? Вместо да обсъждаме въпроса с арбитражния съд, залитаме в идеологически обсъждания или се фокусираме твърде много върху навлизането на ГМО?
Споделям впечатлението, че дебатът не е съвсем информативен и не се базира изцяло на факти. За мое съжаление, той често преминава в политически спор или противипоставяне на политически идеологии. За това имат вина участниците в тези спорове, които се опитват да налагат и своята политическа визия в по-генерален план. От друга страна проблемът е, че ние нямаме конкретиката на самото споразумение. Информация има само за преговорния процес и какви са позициите на двете страни - най-вече на Европейската комисия, по предложените глави. Реално самото споразумение стои в една тъмна стаичка в Европейския парламент, която е с ограничен достъп и от там е забранено да се изнася информация. Този дефицит на информираност пречи на дебата по същество. От трета страна нямаме опит в подобен тип споразумения. Казва се, че имаме опит в междудържавни партньорства. Да, но сега е различно заради обхвата на ТПТИ. Ние може да прокарваме някои линии на въздействие, но реално няма как да стане това. Всяка страна поставя своята визия за положителни или негативни въздействия и нещата загубват своята обективност.
А къде слагате в уравнението ролята на Европейския парламент и фактът, че евродепутатите имат достъп до документите и могат да влияят на по-нататъшните преговори?
Категорично това е така. Трябва да се има предвид обаче, че Европейският парламент е съставен от над 700 депутати, от които не всички имат достъп до тази стаичка. Те също така нямат познанията от този тип правна литература. Това са много сложни и обемни текстове, които не биха могли да бъдат четени лесно от политически представители в Европейския парламент. Затова трябва да се правят експертни анализи, които обаче не могат да се изготвят, ако само политици имат достъп до документите. Вижда се как самият процес на съгласуване на текстовете също беше непрозрачен и без участието на всички засегнати страни. Само около 2% от поканените в съгласувателния процес бяха неправителствени организации или синдикати. Над 95% бяха представители на едрия бизнес. Това неминуемо води до изкривяване от гледна точка на защитата на интересите на всички страни вследствие на ТПТИ.
Не трябва ли тук вече да се намеси България и българското правителство?
Разбира се, че трябва. Критиките са за неговата пасивна и бих казал неадекватна роля. Няма работеща междуведомствена комисия, която да разглежда ТПТИ. Тя е създадена фиктивно, но още няма проведено първо заседание. Вече е изминала над година и половина от започването на преговорите. Изказванията на двама министри, които са заявили позиция по споразумението без да имат информационна база, бяха чисто хвалебствени. Това показва, че няма инициатива за създаване на подробен анализ за евентуалните негативи и позитиви, които биха възникнали от подобно споразумение за България. Така не може да се сведе тази информация до обективни и професионални анализи и прогнози. Това лишава цялото общество от стабилна основа, на която да се водят дебатите.
Според Вас защо това е така? Дали ни липсва самочувствие и не можем да вземем позиция?
Самочувствието със сигурност е един от факторите. Вторият обаче е капацитетът, а третият волята. Аз мисля, че министерствата нямат капацитета да направят стойностни анализи и поради тази причина те се опитват да се отърват от тази работа. Това е личното ми мнение. Доколкото познавам министерствата, те трябва да имат тези анализи. Относно чисто координационната роля на Министерството на икономиката, тук критиките ми са и към икономическия министър Божидар Лукарски, който явно не жалае да се направят подобни анализи. Вероятно това е така, защото знае или са му казали, че това би било в противовес на позицията, която заема. Правителството е големият лиспващ фактор, не заради липсата на мнение или становище по въпроса, тъй като е много рано за това. Преди да има становище по тази тема, трябва да се направят анализите и дебатите в парламента. Чак тогава да има позиция. Ние виждаме само индивидулани изказвания на двама министри и техните хвалебствени слова за ТПТИ.
Очаквате ли на фона на мненията в Европейския парламент и оформящото се мнозинство притив механизма за арбитражния съд, той да отпадне от ТПТИ и ЕК да излезе с позиция пред САЩ, в която обяснява, че механизмът трябва да отпадне заради общественото мнение?
Почти съм сигурен, че ще се случи така. Наблюдавам процеса в Европейския парламент и съм говорил и с наши евродепутати, които са привърженици на ТПТИ, но са притеснени от тези частни арбитражи и механизма ISDS. Комисар Сесилия Малмстрьом също изразява в доклад притеснения за начина, по който се предлагат арбитражните съдилища. Има сериозни дебати в ключови държави като Германия и Австрия. Това, мен лично, ме кара да смятам, че въпросът за ISDS ще бъде поставен на трупчета. Не вярвам той да отпадне директно, защото това би накарало цялото споразумение да потъне. Вероятно тук ще се даде мандат за преговори за изменение на тази глава за уреждане на спорове и арбитражите. Може би ще се предложи един орган, нещо като Евроатлантически съд за уреждане на спорове, породени от инвестиции и търговия. Това вече ще една друга форма и дебатът би бил съсредоточен отделно върху търговската част, санитарните стандари и регулаторното сътрудничество.
На 10 юни очаквам да мине поравка в резолюцията на Европейския парламент и тази поправка да е свързана с промяна в главата за ISDS и уреждане на споровете инвеститор - държава.
Интервю на Петя Бързилска
Комисията по международна търговия в Европейския парламент прие на 28 май резолюция, с която подкрепя Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, включително и противоречивата клауза за механизъм за защита на инвеститорите. Интервюто с Борислав Сандов е правено ден по-рано. Резолюцията, изготвена в комисията, ще се гласува от всички 751 депутати в Европейския парламент на 10 юни.
