България хем е на първо място по брой на полицаите на глава от населението в ЕС, хем в провинцията и особено в селата редовно липсва полиция и битовата престъпност е на много високо ниво. За идеята селата да се охраняват от полицията, за битовата престъпност, селския туризъм и конкурентоспособността на туристическия продукт у нас, Actualno.com разговаря с председателя на Асоциацията на българските села (АБС) Борислав Борисов.
В началото на март АБС обяви, че подкрепя изцяло идеята за постоянна полицейска охрана в селата. Смятате ли, че тази амбициозна цел е на практика осъществима?
Ние през последните две години като Асоциация организирахме множество срещи, обществени дискусии, включително голям национален семинар по проблемите на сигурността в селата, който се проведе миналата година в София и затова считаме, че е абсолютно наложително постоянното полицейско присъствие в селата.
За нас няма значение дали то ще бъде под формата на жандармерия или Министерството на вътрешните работи (МВР) ще направи по-смела крачка в създаването на специализирана полицейска структура, било то под името селска полиция или друго.
Но е важно да има наистина постоянно полицейско присъствие, тъй като добрата среда на сигурност в селата и селските райони е пряко свързана не само с нормалният и по-спокоен начин на живот на местното население, но и с привличането на инвестиции и създаването на работни места. Тъй като целият процес е много свързан: ако няма добра среда на сигурност, инвеститорите, било то в земеделие или неземеделски дейности, не искат да осъществяват дейност.
Колко смятате, че ще струва на бюджета подобна мярка?
Трябва да се вземе под внимание, че първо, в селата и селските райони живее 55% от населението на България, второ - в селата и селските райони годишно се акумулира около 10 млрд. лева Брутен вътрешен продукт (БВП).
От тези 10 млрд лева около 7,5 - 8 млрд. лева са от селското стопанство, а останалите са от неземеделски дейности, включително и от туризъм. И вече на база тези значителни суми, които влизат в икономиката от различни дейности в селските райони, да се вземе под внимание сумата, която трябва да се инвестира в осигуряване на добра среда на сигурност.
Минимумът, долната бариера е 32 милиона лева годишно за охрана на около 2000 села в България, което включва заплати на нови служители, осигуровки, обучение, както и закупуването на специализирани автомобили и тяхното и тяхното оборудване.
В България има общо 5 047 села, от тях 700-750 са силно обезлюдени и на практика за тях няма нужда от постоянна охрана, но около 2000 са "живите" села в България, където пък през последните години има много млади хора, които инвестират в земеделие, в услуги, в туризъм и те наистина трябва да получат една гаранция от държавата, че няма да имат проблеми по отношение на сигурността.
Около тези 2000 села има още около 20% в междинно състояние, които също могат да бъдат обект на охрана, но пак казвам тези 32 милиона лева годишният минимум, който съотнесен към общия БВП на икономиката, са едва 0.027- 0.030%, а тези пари, съотнесени към БВП, който само селското стопанство генерира, са едва 0.03%.
Наскоро министър Румяна Бъчварова отчете 24% спад в битовата престъпност за последните два месеца. Считате ли, че в действителност МВР се справя с престъпленията по места, които нанасят вреда най-вече на възрастните хора?
Категорично искам да кажа, че наистина през последните месеци има до известна степен подобрение на полицейското присъствие и дейности в селата. Това не може да се отрече. Ето миналата година по време на кампанията по събиране на реколтата имаше засилено полицейско присъствие.
Това, че има битова престъпност, ако направите справка с предните години, я е имало постоянно. Държа да отбележа, че нашият фокус като Асоциация е не само битовата престъпност, но и кражбите на земеделска продукция, кражбите на земеделска техника. България е на едно от първите места в Европейския съюз по кражби на нова земеделска техника. Ние се нареждаме на второ място след Великобритания. Това е скандално!
По миналата програма за Развитие на селските райони (2007-2013) във всички региони на страната са отчетени кражби на закупена нова земеделска техника по линията на еврофондовете.
Същевременно, когато говорим за специализирано полицейско присъствие, било то селска полиция или някаква друга форма на държавна охрана в селата, тук визирам не само битовата престъпност, но и визирам проблемите с пътния трафик.
Знаете ли, че годишно над 60% от тежките пътни инциденти със смъртни случаи са именно на територията на селата? Също така много сериозен проблем, който също трябва до известна степен да бъде в юрисдикциите на това засилено полицейско присъствие, са незаконните дейности спрямо сечта на горите и т.н. Тоест, трябва да се отбележи, че не става въпрос за това да има просто едно полицейско присъствие, а специализирано звено, което чрез специализирани мерки да е ангажирано адекватно с проблемите в селата.
Много е важно по темата за сигурността в селата да се работи по линия на внедряването на национална интегрирана система за видеонаблюдение в селата, защото само по един процент и половина има видеонаблюдение и другото, което е - да се работи в посока превенция на престъпността, като за това могат да се ползват специализирани системи за софтуер, където да има бази данни с регистрация на криминално проявените лица, рисковите групи, рисковите фактори и т.н.
Като Асоциация отчетохте ръст на селския туризъм у нас. Кои са най-предпочитаните дестинации за български и чуждестранни туристи?
Българските туристи предпочитат Централна Стара планина, регионите на Велико Търново, Троян, Тетевен, Ловеч, Елена, както и целите Родопи и региона на Благоевград. По отношение на чуждестранните туристи предпочитанията са селата около големите ски курорти и морски курорти. Общият ръст за миналата година към момента е някъде около 18-20%, но за съжаление, все още е слаба тенденцията за ръст при чуждестранните туристи. И това се дължи на слабата реклама от страна на държавата към този тип туризъм.
Има ли ръст на инвестициите в сектора?
Очаква се сериозен ръст в инвестициите в селския туризъм. Но хората, които са решили да инвестират в нови обекти за селски туризъм, изчакват старта на Мярка 6.4 от новата Програма за развитие на селските райони, която ще стартира следващата година и по която те ще могат да получават 50% субсидия за изграждане на нови обекти за селски туризъм.
Конкурентоспособно ли е българското село като туристически продукт на Балканите, а и в Европа?
Към момента то не е конкурентоспособно, поради това че няма цялостна политика, която да стимулира, да маркетира и рекламира селския туризъм като добра дестинация.
Пример можем да вземем от държави като Хърватия, ако щете дори съседна Сърбия, които направиха уникални международни кампании за реклама на селския туризъм, за реклама на биоземеделието и качествената си продукция.
За съжаление, в България това в момента много изостава. Ние неведнъж сме призовавали Министерството на туризма да помисли в тази посока. Но категорично туристическият продукт на самите обекти, съчетан с богатите природни, исторически, религиозни и архитектурни забележителности е много богат. Имаме даденостите, но ни куца маркетингът и рекламата.
Интервю на Румен Скрински
