Тази година софийският международен литературен фестивал, организиран от Асоциация Българска книга, навършва десет години. И вече започна - в мраморното фоайе на НДК, по време на панаира на книгата.
Днешният ни гост ще има специално участие в него. Бойко Василев ще представи на фестивала интервю със световноизвестната писателка Маргарет Атууд. Кратък и много интересен откъс бе вече излъчен в "Панорама", а гостите на фестивала ще могат да видят пълната версия на 11-ти декември.
Господин Василев, защо Атууд е толкова важна фигура в литературния свят? Какво ви прави най-голямо впечатление в нейните творби и защо те са толкова важни днес?
Тя е изключителен писател, нейните теми са не просто литературни, те са кинематографични, по тях се създават сериали. Тя има едно необикновено качество - изключително умна е. Не всички писатели са умни, но това доста помага. Едновременно е писател и критик. Ако искаме да видим литературата в нейната пълнота и всички гледни точки, Маргарет Атууд е нашият човек.
Какво си купихте или възнамерявате да си купите на тазгодишния панаир на книгата?
Да ви кажа честно, аз спонтанно пазарувам книги - купувам колкото се може повече. Друг е въпросът с четенето, така че нека посъветваме нашите зрители - трупайте книги, дори самото им притежание е изключително полезно и ценно! Ако имате и време да ги прочетете - още по- добре.
Каква е ролята на писателите днес?
Както каза и Маргарет Атууд: "Те трябва да разказват истории!" Те могат да си представят живота по различен начин. Медиите трябва да се опитат да стигат до истината. За писателите истината може да бъде измислена. Можем да си представим, че Наполеон е спечелил битката при Ватерло. Това е възможно в литературата, но не е възможно в журналистиката. В литературата обаче можем да правим всякакви експерименти, дори факта, че можем да си представим победа на Наполеон при Ватерло ни дава някакъв свръхаспект на истината, който не сме очаквали.
В интервюто Ви с нея засягате и въпроса за Twitter, но той e за всички социални мрежи. Как Ви се струва, дали човечеството, което винаги е било жадно за информация, днес не се дави в нея?
Задавате най-важният въпрос. Той се задава не само от началото на социалните мрежи, а от възникването на интернет въобще. Един друг велик писател, фантаста Станислав Лем използва термина "информиране до смърт", да се информираме до там, че да загинем. Защо? Защото в целият този поток има един огромен риск - да не може да бъде отсято важното от маловажното, да се оставим изцяло на машинните алгоритми и те да решават кое е важно и кое не е.
Маргарет Атууд я занимава въпросът "Какво ще стане с човечеството?". Тя е автор на много книги, които понякога се наричат антиутопии, понякога дистопии. Една от най- великите е "Разказът на прислужницата", по която има създаден и много известен сериал (Историята на прислужницата/ The Handmaid's Tale бел. ред.) Писан неслучайно 1984 г. - тук паралелът с Оруел се натрапва сам. Тя си представя в тази книга, че САЩ става една крайна религиозна диктатура на име Галаад. Финалът е оптимистичен, тази диктатура е преживяна. Какво искам да кажа с този пример? Големите въпроси - Какво става с нас? С обществата ни? С демокрацията ни? Това не е въпрос само на Маргарет Атууд, а също и на Оруел, Олдъс Хъксли, Евгений Замятин, Андрей Платонов, Рей Бредбъри и на още много писатели.
Какво ще открием в документалният филм "Останалите", за който са нужни 28 г., проследяващ живота на едно семейство от Сараево преди и сега? Вижте отговора в интервютo.
