На 4 септември 2024 г. в европейската столица София започна и завърши сечта на 39 многогодишни дървета, разположени в близост до жилищни сгради, за да се разчисти терен за разширяването на пътното платно на ул. "Опълченска". Въпреки протестите на живущите и изтъкнатите аргументи срещу начинанието, то беше извършено.
ОЩЕ: Героите са уморени, дърветата - отсечени
Експертното мнение
До каква степен са оправдани действията на управляващите на столицата попитахме арх. Веселин Веселинов - сертифициран дизайнер на пасивни сгради ĸъм “Инcтитyтa зa пасивни сгради” в Дapмщaд, Гepмaния. Завършил специалност "Архитектура" в Университета по архитектура, строителство и геодезия в гр. София. Стипендиант е към нeмcĸaтa Фeдepaлнa фoндaция зa oĸoлнa среда (DBU) на тeмa: "Πacивни cгpaди oт естествени материали". Πрез 2009 г. е победител в най-големия световен международен студентски ĸoнĸypc за устойчива архитектура, организиран от компанията “Сен-Гобен”. Има над 10 години опит като упpaвитeл в мeждyнapoднa ĸoмпaния c eĸип oт 60+ дyши, paзpaбoтвaщa пpoeĸти и решения в oблacттa нa мoдyлнo и устойчиво cтpoитeлcтвo. Понастоящем разработва пpoeĸти в сферата на природосъобразната арихтектура. Actualno.com представя неговото експертното мнение за случилото се на ул. Опълченска.
Интервюто:
Оправдано ли според Вас е отсичането на 39-те дървета на ул. "Опълченска" с прогнозираните ползи от разширяването на улицата за облекчаването на трафика?
Грижата за зелените площи в столицата е болезнен проблем, който поставя "на тръни" множество групи от широката общественост, дори и казусът да е от локален мащаб, заради масовото презастрояване на София и унищожаване на "белите дробове" на града - зелените площи - необратими процеси, на които сме свидетели през последните 30-тина години.
Европейските и световни практики показват, че разширяването на градските автомобилни артерии не води до намаляване на отровните газове и шумовото замърсяване - фактори, които пряко засягат човешкото здраве - а точно обратното! Респективно тенденциите не са насочени към разширяването на градските автомобилни артерии. В същия смисъл отсичането на 39-те дървета не е оправдано. Компенсаторното залесяване предлагам да обсъдим допълнително, защото е необходимо да отбележим и допълнителни важни гледни точки.
Още: Започна сеч на дървета заради ремонта на "Опълченска", МВР пази работата (ВИДЕО)
Снимка: БГНЕС
Човешкото здраве би следвало да бъде приоритет за градоначалниците, а в конкретния случай шумовото и прахово замърсяване, водещи до редица животозастрашаващи болести, категорично ще се увеличат предвид, че на новопланираното улично платно на бъдещия 6-лентов път ще се разположи едва на 3 метра отстояние от прозорците на живущите хора в жилищните сгради в този участък на ул. "Опълченска". Тезата на градоначалниците е, че това е малък компромис за общото благо, но ако компромисът е малък - нека да откупят апартаментите на собствениците в жилищните сгради и сами да се нанесат в тях. Това ще бъде само малък жест на добра воля и благородство, с които се очаква да надарени обществениците, работещи за общото благо.
Освен, че цялостният проект не е оправдан от екологична гледна точка, казусът поставя под съмнение и демократичните "права и свободи" - поставянето на полицейски кордон около "беззащитните" дървета въпреки депозираните граждански жалби в съда напомня на паметното изказване от 14 декември 1989 г.: "Най-добре танковете да дойдат", което би идва да повиши на нашето внимание факта, че сянката на безчовечните, авторитарни режими от XX век надвисва върху настоящето време и грозно грачи...
Още: Васил Терзиев: Боли ме за дърветата на "Опълченска", но няма как да бъдат запазени
Снимка: БГНЕС
Как тази акция се вписва с визията за Зелена София и може ли да бъде компенсирана (ако да, в какъв период от време)?
Нека да си припомним казаното в предишна наша дискусия върху тема, свързана със София, защото тенденцията се затвърждава: "От една от най-зелените европейски столици преди 50 години, през 2009 година София получава званието "най-малко зелена столица" заради презастрояването, изсичането на дървета и унищожаването на зелени площи, както и безстопанственото отношение на институции и граждани."
Официалното твърдение на Столична Община е, че "на мястото* (*текстът е цитиран дословно) на премахнатите 39 дървета ще бъдат засадени над 100 нови и пораснали дръвчета, и така ул. "Опълченска" след ремонта ще стане по-зелена."
Снимка: Принтскрийн Столична община
Визия за Зелена София - възможно ли е столицата да подобри екологичните си показатели
Ще си позволя да цитирам контрааргумента на експерт-еколог по казуса: "Вече за цялата територия на ЕС действа Регламент 2024/1991 относно възстановяването на природата. Той изисква властите да не допускат намаляване на площта заета от короните на дърветата в населените места. За да се спази регламента, трябва общината първо да засади дървета с площ на короните, колкото тези, които иска да отсече, и след това да премахне планираните за отсичане. Което не е направено."
Моето лично мнение съвпада с тази теза, още повече защото компенсаторното залесяване се извършва с млади дръвчета, а отсечените дървета са дългогодишни насаждения с широки корони и дори и компенсаторното залесяване да се изпълни по план и норматив - ще отнеме години, които дърветата порастнат и започнат да изпълняват същата функция, която са изпълнявали отрязаните дървета.
Според Вас можеше ли да се намери компромисен вариант, в който дърветата да бъдат запазени?
Вече е късно да се намери компромисен вариант, защото дърветата са отсечени, но със сигурност беше възможно. Въпрос е на градивна комуникация и диалог, обществени приоритет и морал.
Бус лента може да изпълни и на двулентов път, както е указано в чл. 82 ал.2 на Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.
Зелена и здравословна столица: Връзката между архитектура и екология в развитието на София
В проекта, част ВиК (и по специално "Канализация") може да се види, че главната колекторна тръба е ситуирана и остава под западното платно (до парка и църквата храм "Св. Николай Софийски"), респективно сградното отклонение може да се премести и да не бъде изпълнено под корените на дърветата, което щеше да бъде необходимият компромис в случая.
Личното си мнение относно широколентовите градски пътища вече го изразих, но по темата бих хрумва, че при общинска воля и проектиране - жилищните терени може да бъдат частично отчуждени, респективно да се планират нови жилищни сгради над подходящо отстояние от автомобилните пътища и подобна инициатива да се реализира посредством публично – частно инвестиционна партньорство. Има ли желание – има и начин.
В заключение - отново сме на кръстопът:
"Е ли София град за хората?
Или град за колите на хората и тяхните платна за движение?
Или град за интересите на пътните строителни фирми?
или - или...?"
И още пирон в ковчега на "мъртвеца" и неговата "сянка":
"Идеалните раждат герои.
Интересите - подлеци."
Стоян Михайловски
Интервю на Евгения Чаушева
