Промените в Закона за адвокатурата, които минаха на първо четене в правната комисия на парламента, предизвикаха куп критики, особено от страна на БСК. Основното направление на критиките беше, че адвокатите се мъчат да "привлекат" задължително към своята професия дейности, които сега се изпълняват от счетоводители и юрисконсулти. По този начин се увеличава бюрокрацията за бизнеса и се оскъпява задължителното общуване с държавни и частни институции, гласят аргументите на противниците на промените.
Така ли е наистина - след като публикувахме позицията на БСК по въпроса, разговаряме за промените с адвокат Иван Чолаков. Той е председател на адвокатската колегия в Благоевградска област и един от ревностните защитници на промените. Според него с тях най-сетне ще се урегулира що е то адвокатска дейност, кой има право да я върши и ще се затегнe режима относно подготовката и знанията на адвокатите в България.
Г-н Чолаков, доколкото на нас ни е известно, като председател на Благоевградската колегия първи сте изпълнили решение на Общото събрание на българските адвокати да направите стачка заради липсата на действия по Закона за адвокатурата от страна на парламента. Защо решихте да тръгнете на стачка и имаше ли ефект?
Смея да твърдя, че разглеждането на законопроекта на първо четене в правната комисия на парламента, който беше приет със 17 гласа "за" и нито един против или въздържал се, до голяма степен стана факт заради тази стачка, ако изобщо е коректно да я наричаме стачка. Може би по-коректния термин е "протест" Пристъпихме към ефективни протестни действия - да не влизаме по наказателни дела от първи юни и да спрем обслужването на т.нар. служебни защити още от първи май, защото година и половина, законопроекта отлежаваше в парламента без разглеждане, като в този период предприемахме различни други действия в негова подкрепа, включително митинги пред Съдебната палата в София, декларации, петиции и др.т., които не дадоха резултат.
Към промените има много критики, особено от БСК. Смятате ли, че те са основателни?
Тези критики са напълно неоснователни. Опасенията на бизнеса са, че ние се опитваме да въведем монопол върху редица действия. Точно обратното – опитваме се да внесем малко повече правен ред и сигурност на пазара на правни услуги. В момента значителна част от него е в сивия сектор и една немалка част е в тъмния сектор. Правните услуги се осъществяват от лица със съмнително юридическо образование, както и от лица със безсъмнена липса на такова образование. Адвокатската дейност като дейност по защита на законните права и интереси на гражданите е конституционно регламентирана! Разбирате, че не може една конституционно регламентирана дейност да не намери своята по-детайлна защита в специалния закон, какъвто е Законът за адвокатурата.
Ако от Българската стопанска камара (БСК) имат претенцията да представляват бизнеса в България, то те би трябвало да имат обратното поведение, защото промените въвеждат много повече ред и сигурност на пазара на правните услуги, което е в интерес на гражданите, на бизнеса, а от там и на цялото общество. Промените в Закона за адвокатурата не ги предлагаме самоцелно, за да се подобри битието на адвокатите. Крайно затруднени сме да си вършим работата и да реализираме правата на доверителите ни, когато някой без специфичните ценз и квалификация е вършил нещо преди нас. Когато, например, един договор е писан от непрофесионалисти, впоследствие е трудно адвокатът да защити интересите на страните по този договор в съда. В много случаи се пишат формални договори, снети от интернет или като цяло направени по бланка от някой непрофесионалист, в него обикновено липсва най-важното. Дяволът се крие в детайлите, а когато в един формален договор липсват детайлите, конкретизиращи съответното правоотношение между страните, то липсват и предпоставките за защита на интересите на страните по този договор. Така се губи правната сигурност, губи се и доверието на гражданите и организациите в българското правосъдие. Обикновения човек си казва: Ето, аз имах договор, но съдът не отсъди справедливо, без да си дава сметка, че когато е трябвало да сключи договора, той не се е обърнал към професионалист.
Можете ли да дадете конкретни примери какво точно се защитава по-добре с новите промени?
Промените са основно в три насоки. На първо място е достъпът до адвокатската професия. До сега съществуващата регламентация е отворила една голяма врата, позволяваща в адвокатската професия да влизат лица без проверени знания. Всеки, който документално може да удостовери 5 години юридически стаж, може да бъде вписан като адвокат в някоя от адвокатските колегии и да почне веднага да работи като адвокат. В много от случаите, обаче, този стаж е напълно фиктивен - едно лице, завършило юридическо образование, се води като юрисконсулт в някоя фирма на познат или роднина в продължение на 5 години, защото не е могъл да вземе изпита за адвокат, а в същото време той практикува някаква друга работа, която дори не е близка до адвокатската. След 5 години въпросното лице се вписва като адвокат и започва да дава "брак", така да се изразя. Не желаем лица с непроверени качества да влизат свободно в нашата гилдия и затова нашето предложение е всеки, който иска да се впише като адвокат, да минава задължително изпит. Единствената възможност е да влезеш без изпит е, ако имаш 10 години адвокатски стаж, т.е. едно лице е било най-малко 10 години адвокат, доказал се е, след това е решил да работи нещо друго, но когато реши да се върне обратно в адвокатурата, тогава не се налага да се яви на изпит. Тези рестрикции, които въвеждаме със закона, очевидно важат и за членовете на нашите колегии, но това е наложително, защото на обществото е необходимо само доказани адвокати да практикуват като такива.
Втората насока на промените, която е най-важна, е да се даде легална дефиниция на "адвокатската дейност", която не може да бъде извършвана от други лица, които не са адвокати. Счетоводителите, които чрез няколко различни свои организации доста скочиха срещу тези промени, също имат строга регламентация на дейността си в Закона за счетоводството. Там също са въведени ограничения кои лица могат да извършват едни или други счетоводни услуги, включително има въведени изисквания за задължителен минимален стаж. Но понеже счетоводителите си позволяват да вършат част от адвокатската работа, предлагайки комплексно обслужване на фирми, като например регистрацията на фирми, писане на договори, вкл. по трудови правоотношения и прекратяването им, облигационни договори и др., затова се почувстваха засегнати пряко от предлаганите от нас промени. Да не споменаваме изобщо хилядите служители в брокерски фирми, които си позволяват да пишат предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, а дори и самите нотариални актове - правоотношения за десетки и стотици хиляди левове на имуществения интерес, които се съставят от дилетанти. Ето защо, в чл. 24 от проектозакона сме предвидили детайлна регламентация на адвокатската дейност, която следва да се извършва само от адвокати, а не от случайни лица, защото личния и обществен интерес в тези случаи е особен висок. Естествено, за да се спазва тази регламентация, е предвидено в чл. 150 от законопроекта и съответните санкции, когато лица, които не са адвокати, извършват тези дейности.
Третата основна насока от промените са насочени съм вътрешноорганизационни промени на самата адвокатура. Предвижда се доста по-сериозна дисциплинарна отговорност и почти двойно по-големи срокове за ангажиране на такава отговорност към адвокати, които не са били добросъвестни при упражняването на професията. Промените са насочени и към повишаване на отговорността на органите на адвокатурата, включително и към Висшия адвокатски съвет, целящи повишаване ефективността на тези органи. При сега действащата регламентация, висшите органи на адвокатурата са напълно неконтролируеми и безотчетни. Въвежда се регламент за свикване на извънредно общо събрание и предсрочно прекратяване на мандат на някой от органите на адвокатурата, приемане на бюджета им и съответното отчитане на изпълнението на бюджета.
Означава ли приемането на новите промени в закона, че всяка дейност на счетоводителите, която е свързана с общуване с НАП, с НОИ и други държавни и общински институции, трябва да премине към професията на адвокатите?
Разбира се, че не е така. В тази насока, за да няма основание да ни атакуват нито една от някоя от засегнатите други професии, ще направим прецизиране на текста на чл. 24 от закона и изрично ще упоменем, както за счетоводители, така и за нотариуси, частни съдебни изпълнители и юрисконсулти, в кои случаи осъществяваните от тях по закон дейности не спадат към адвокатската дейност.
Трябва ли дейноста на юрист-консултите да бъде регулирана със закон както на съсловните организации счетоводители, адвокати, проектанти?
Абсолютно задължително. Преди години съществуваше наредба за юрисконсултите, която макар и подзаконов акт, въвеждаше някаква нормативна регулация за юрисконсултите. В момента дори и тази наредба я няма, а тя изискваше юрисконсултите да имат както завършено юридическо образование, така и успешно взет изпит за правоспособност. Сега лицата, които се представят пред съда като юрисконсулти на фирми, дават само един трудов договор и едно писмено пълномощно, без съдът и страните да знаят дали това лице е взело изпита за правоспособност, не го ли е взело.
Ние нямаме възражетия за към юрисконсултите да работят като адвокати за фирмите, с които имат трудов договор. Оттам насетне, обаче, тези колеги не би трябвало да си позволяват да бъдат адвокати на всички други лица, което те правят и заради което сега се противопоставят на нашите промени. Дори бих си позволил да направя едно предположение, че голяма част от възраженията на профсъюзите, БСК и др. подобни всъщност са организирани точно от юрисконсултите им, които разбират, че с промените това ще свърши за тях – в работно време да са адвокати на работодателите си, а в извънработно да са адвокати на всички останали, без да имат отговорността на адвокати. Когато адвокатите осъществяват дейността си, те подлежат на няколко вида отговорност. На първо място е професионалната отговорност, второ – на дисциплинарна отговорност, трето – на имуществена отговорност, която е гарантирана със задължителни застраховки "Професионална отговорност". Т.е. ако един адвокат при своята дейност е причинил щети на свой доверител, пострадалото лице може да се обърне към застраховател да му обезщети вредите. Това не се отнася за всички други лица, които бракониерстват на пазара на адвокатските услуги. Тези лица дори нямат моралната отговорност да пазят тайната на своя клиент – нещо, за което ние даваме клетва при встъпването в професията. Ако се приемат тези промени, само след година-година и половина ще се види, че е добре за всички граждани, фирми и организации и няма да е добре за онези, които вършат голямата част от адвокатската работа без да са адвокати и съответно не декларират приходите си от тези дейности.
Не на последно място стои и въпроса с т.нар. заверки, заради което имаме проблем с колегите-нотариуси. Трябва да знаете, че такива заверки правят адвокатите в половината европейски страни. В България има около 6000 лица, които правят заверки без да са юристи. Това са селските кметове, капитани на кораби др.т.. Представете си работодателските организации като БСК протестират дори срещу това. Извинявайте, но те би трябвало да се притесняват, ако 6000 лица без специално юридическо образование извършват такива заверки и не би трябвало да се притесняват, когато 13 000 юридически правоспособни адвокати ги извършват, защото това ще облекчи значително бизнеса. Това е в интерес на цялото общество, защото в много общини в България няма по нито един нотариус, но има адвокати. Ще Ви дам пример, който е показателен за цялата страна. От Благоевград до Сандански има три общини - Симитли, Кресна и Струмяни, в които няма нито един нотариус, но има множество адвокати, които могат да извършват тези заверки. По същия начин е и по поречието на Места - нотариуси има само в град Разлог и в град Гоце Делчев, но няма в Банско, Якоруда, Белица, Сатовча, Гърмен, където има достатъчно адвокати да извършват тези заверки.
Интервю на Ивайло Ачев
