В последните няколко месеца инфлацията се настани не само в България, но и по целия свят "инфлация". Кога ще си тръгне? Това е въпросът, който занимава експерти и обикновени данъкоплатци. Можем ли да гледаме с оптимизъм и надежда за 2023 година след тревожната прогноза на директора на Международният валутен фонд Кристалина Георгиева, че светът навлиза в рецесия. С този и други въпроси поканихме в Студио Actualno доц. д-р Щерьо Ножаров - доцент по икономическа политика и макроикономика, магистър по финанси и магистър по право. Той е редовен преподавател в УНСС и научен секретар на катедра "Икономикс".
Как се спира инфлация, доц. Ножаров? Да гледаме ли с надежда към 2023 година?
Спирането на инфлацията минава през повишението на лихвените проценти, те от своя страна пречат на инвестициите на бизнеса, освен че затруднява бюджетите на домакинствата. Това обичайно води до рецесия. Трудно е да се прогнозира настоящата рецесия с каква степен ще бъде.
Важно е да кажем, че прогнозата на МВФ за рецесия не е еднолична. Тя съвпада с прогнозата на много коментатори и много международни институции - това се случва за първи път в стопанската история.
Целта на увеличението на лихвения процент е обирането на излишните пари от обръщение, но това свиване води и до рецесия, тъй като охлажда инвестиционната активност. Причините, които влияят на инфлационните процеси са външни. Войната с лихвен процент не можем да я спрем, пандемията от COVID-19 също.
Оказва се, че фирмите и домакинствата са между чука и наковалнята. Чука е инфлацията, наковалнята е лихвения процент.
Колко зависим е бизнесът от държавните плащания? Нека не се фокусираме само върху пътните строители?
Бизнесът в периоди на криза в голяма степен е зависим от държавна подкрепа не само в България. Дотолкова доколкото държавата не си е свършила работата в много области. Разбира се, на първо място крещящата нужда от енергийна диверсификация, по която видимо се работи, от друга страна в периоди на свиване, на икономически шокове, бизнесът е зависим и от държавни поръчки в редица области. Ключовата роля на държавата е при налична предвидимост, а при политическа нестабилност няма предвидимост. Като няма предвидимост - няма инвестиции, а те и без това са около 2%
Много е сложно, защото тече дигитална трансформация, а България няма стратегическа политика, например в областта на енергетиката - кое ще бъде преходното гориво.
Кой получава повече пари, когато се вдига минимална работна заплата?
Това е отделен разговор, но трябва да се отбележи, че в трето тримесечие България се оказа държавата с най- висок темп на растеж на заплати, тук не говорим за минимална работна заплата. Средните заплати и над минималната се вдигат без синдикати или административни решения. Дебатът за минималната заплата, ако го сравним с тези цифри започва да изглежда популистки, политически, а не икономически дебат.
Пълният разговор с доц. Ножаров гледайте във видеото:
