Биохимици от САЩ твърдят, че са създали молекула, напомняща на "буквите" на ДНК и РНК от примитивните "строителни елементи на живота", които са се срещали в първичния океан на Земята.
Учени еволюционисти са извършили голям пробив в разкриването на тайната на зараждането на живота – те за първи път са успели да съберат молекули, напомнящи основите на РНК и ДНК, от примитивни "строителни елементи", става ясно от статия, публикувана в сп. Nature Communications.
"Ранната Земя може да се представи във вид на изключително небрежна лаборатория, където са се произвеждали множество различни молекули, необходими за зараждането на живот. Част от тях са оцелели и са започнали да процъфтяват, а други с времето са измрели. Това се отнася и за тези молекули, които са дали живот на РНК – казва Николас Хъд (Nicholas Hud) от Технологичния институт на Джорджия (САЩ).
Още в 50-те години на миналия век американските химици Стенли Милър и Харолд Юри са повторили първите етапи на биохимичната еволюция на живота, създавайки набор от аминокиселини и други "строителни елементи на живота" в разтвор от вода и прости неорганични вещества. Това позволило на учените сериозно да говорят за абиогенеза – зараждане на живота в резултат на процеси в неживата природа.
Тези опити били повторени наскоро, но учените не успели да придвижат по-нататък синтеза на аминокиселини и прототипи на бъдещите мазнини – възникнали проблеми както с появата на захаристи вещества, влизащи в състава на ДНК и РНК, така и със сбора на самите "носители" на генетична информация. Едва наскоро химиците се научили да получават декстроза и други захари, използвайки "марсиански" химически вещества. Оставал само последният етап – сбор на РНК и ДНК.
Хъд и колегите му твърдят, че са успели да реализират този етап от еволюцията на живота от неживата природа, експериментирайки с различни вещества, които се появяват в хода на експериментите, повтарящи опитите на Милър-Юри.
Използвайки две прости органични молекули – барбитурова киселина и меламин, авторите на статията успели да създадат набор от азотисти основи, много подобни на аденин, гуанин, цитозин и урацил – "строителните елементи" на РНК и ДНК. Учените ги нарекли C-BMP и MMP.
Според изследователите тези "протобукви" на ДНК добре се свързвали с рибозата и други захари и дори образували двойки от две противоположни помежду си основи, както това става в реалните двойни вериги на ДНК и РНК.
Както отбелязват учените, сходността им с истинските азотисти основи в ДНК и РНК е толкова голяма, че принципно може да претендират за техни химически "предци".
"Разбира се, за да направим такова твърдение, е необходимо да открием механизма, с който тези нуклеотиди биха могли да се превръщат в класическата "четворка" основи на ДНК и РНК. Засега нямаме и идея как може да се случва това, но все пак съществуват десетки пътища. Днес ние постепенно се приближаваме към молекулите, които са съставяли основата на първите живи същества", заключава Рам Кришнамурти (Ram Krishnamurty), колега на Хъд, цитиран от РИА Новости.
