Френски геолози са анализирали състава на нитратите във вулканични отлагания от времената на неогена и са открили, че възникващите в облаците от пепел мълнии могат да фиксират атмосферен азот. Изследователите са открили няколко свидетелства, че нитратите в отлаганията са образувани от атмосферен азот.
Още: Археолози откриха подземен лабиринт на инките, потвърждавайки вековен слух
Още: Разплетоха загадка, свързана с древните кенгура
Образуването на белтъци и нуклеинови киселини е най-важният процес в произхода на живота. Но това е невъзможно без азот – един от най-разпространените елементи на Земята. Азотът заема почти три четвърти от обема на атмосферния въздух, но е във форма, която живите организми не могат да усвоят. Преобразуването на азота в биодостъпна форма се нарича азотфиксация. Сега с това се занимават микроорганизми, но преди появата на живота няколко явления хипотетично са играли ролята на азотфиксатор, включително гръмотевични бури и вулканични мълнии.
ОЩЕ: Формула на чудото: крачка към разрешаването на мистерията за произхода на живота
Възможността за такава азотфиксация е доказвана в лабораторни експерименти. По време на изригвания в атмосферата се изхвърлят големи количества сяра и халогени (хлор, флуор и пр.), а в пепелните облаци се появяват мълнии – така наречената мръсна буря. По време на разрядите азотът във въздуха се окислява и получените оксиди падат на земята заедно с вулканичните изхвърляния. Получените нитрати, фиксираният азот, трябва да остават в почвата. Все още обаче не са открити геоложки доказателства за това.
Още: Да доживееш до 124 години - китайка споделя тайните на дълголетието
Още: Как мравките могат да помогнат в проблема със задръстванията
Група френски геолози решили да открият нитратни находища във вулканични отлагания след големи неогенски изригвания (преди 1,65 – 23,5 милиона години) в сухи региони. Изследователите събрали проби от вулканична тефра и пирокластични потоци в Перу и Турция и открили големи количества нитрати в тези седименти заедно със сулфиди и хлор, което показва техния вулканичен произход. Статия за това е публикувана в списанието PNAS.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Лицето на "човека дракон": сензационна реконструкция на древния хоминид
Както отбелязват учените, сходният състав на елементите в седиментите предполага, че повечето от нитратите са се образували именно в резултат на вулканични изригвания, а не в процеса на по-нататъшно просмукване. Това било доказано и чрез допълнителен анализ на други образци от по-ранни изригвания от италианския остров Иския, случили се преди около 75 хиляди години. Според авторите най-тънките отлагания са били промити от дъждовната вода в сравнение с най-дебелите.
Изследвайки мултиизотопния състав на нитратите, изследователите успели да проследят пътя на окисление на азота и сярата. Необичайно високото съдържание на изотопа кислород-17 в образците сочело неговия атмосферен произход, тъй като е наследен от озона, продукт на мълниеви разряди.
ОЩЕ: Не в океана. Учени опровергаха основната теория за произхода на живота
Още: Наистина ли гробницата на Александър Велики е скрита в базиликата „Сан Марко“ във Венеция?
Още: Може ли изкуственият интелект да ни помогне да разберем езика на животните?
Изследователите също така оценили количеството фиксиран азот след вулканична мълния. Отчитайки плътността и обема на всеки седиментен слой заедно със средната концентрация на нитрати, те изчислили, че средно девет вулканични събития биха могли да произведат приблизително 60 тераграма азот – 60 милиона тона. Тук си струва да припомним, че преди появата на живота на Земята основните начини за фиксация на азот в наши дни (с помощта на микроорганизми) били изключени. В същото време за появата на живот от нашия тип азотът е абсолютно необходим. Следователно ролята на вулканичните мълнии в този процес може да е била ключова.
Авторите на изследването смятат, че масивните вулканични изригвания и мълнии може да са имали голям локален принос за произхода на живота на ранната Земя. Също така според тях вулканичните мълнии потенциално са имали отношение към превръщането на минералния фосфор в биологично полезни форми.
