В последно време вятърната енергия преживява бум. Европейските енергийни компании прогнозират, че към 2025 година вятърът може да осигури около 10 процента от световното производство на електроенергия. До 2050 г. приблизително 140 страни планират да преминат към 100% възобновяема енергия, голяма част – от вятъра. Въпреки че има физически причини, поради които пълен преход от този вид е невъзможен, ясно е, че енергията от вятъра поне няколко пъти ще превиши сегашното си ниво.
В тази връзка разработчиците на енергийни проекти се стремят да създават мощни вятърни турбини, които минимизират специфичните капиталови разходи и цената на единица енергия. Например през 2023 г. край бреговете на Дания заработи най-големият и най-мощен вятърен генератор в света – Vestas V236-15 MW. Мощността на инсталацията е 15 мегавата, а дължината на лопатите – 115,5 метра (най-дългите лопати в света днес). Този рекорд скоро ще бъде счупен от китайската офшорна вятърна турбина H260-18MW с мощност 18 мегавата: дължината на лопатите ѝ ще бъде 128 метра всяка.
Защо инженерите строят турбини с дълги перки? Такива инсталации покриват по-голяма площ, улавят повече вятър и произвеждат повече електроенергия.
Турбините с дълги и обемисти лопати обикновено се използват само в морски проекти, тоест не на сушата, а в крайбрежните зони. Главната причина е транспортът. Засега транспортирането на такива компоненти е възможно само с помощта на специални морски съдове, наземната техника не може да се справи с това.
Ако ветрогенератори с достатъчно дълги лопати могат да бъдат инсталирани на сушата, те биха могли да произвеждат 20 процента повече енергия от днешните наземни турбини. Освен това те биха снижили разходите за електроенергия с 35 процента.
Преди седем години американската енергийна стартираща компания Radia, ръководена от ракетния учен от Масачузетския технологичен институт Марк Лундстрьом, се зае да построи транспортния самолет WindRunner, който може да носи огромни перки за наземни ветрогенератори.
Изображения: RADIA INC
През цялото това време Лундстрьом пазил проекта в тайна. Той работил с екип от инженери, за да подобри конструкцията, така че WindRunner да не се разпадне при досег с пистата. Ученият разказва за своя самолет едва сега, след края на поредица от успешни тестове.
WindRunner ще бъде дълъг 108,5 метра, височината – 24 метра, размахът на крилата – 79,5 метра, товароподемността – 80 тона. Товарният лайнер ще може да развива скорост до M=0,6 (число на Мах). При такива размери самолетът ще има нужда от почти двукилометрова писта.
За сравнение, тази машина ще бъде с 32 метра по-дълга от Boeing 747-8 – най-дългият пътнически самолет в света. WindRunner ще може да транспортира лопати с дължина от 45 до 91 метра и тегло до 35 тона.
Компанията Radia очаква комерсиалното производство на самолета да започне към края на 2027 г. Компанията вече има първия си клиент – частен производител на електроенергия, закупил проект с мощност един гигават в щата Невада (САЩ).
Лундстрьом обяснява, че основната цел на WindRunner е да ускори ръста на индустрията за вятърна енергия. Габаритите на самолета обаче позволяват да му се намери и друго приложение: например във военната сфера – за транспортиране на тежка техника.
Припомняме, че до февруари 2022 г. за най-големия самолет в света се смяташе украинският АН-225 „Мрия“. През 80-те години един екземпляр на самолета е проектиран и построен от експерименталното конструкторско бюро „Антонов“ в Киевския механичен завод. Първоначално самолетът е създаден за превоз на съветската космическа совалка „Буран“ и ракетни ускорители „Енергия“, но след разпадането на Съветския съюз Ан-225 става собственост на Украйна и бързо му се намира друго приложение.
Дължината на AН-225 „Мрия“ беше 84 метра, височината – почти 19 метра, размахът на крилата – 88,4 метра, товароносимостта – 253 тона. Самолетът беше унищожен по време на войната в Украйна.
