Бебетата момчета бъбрят повече от момичетата. Това сочи научен доклад, публикуван днес, който оборва общоприетото схващане, че момичетата имат езиково предимство пред момчетата в ранна възраст.
Констатациите, публикувани в iScience след най-мащабното досега проучване по темата, са изненада дори за авторите на статията. Те твърдят, че това може да е резултат от важно полово различие, възникнало по време на еволюцията на нашия вид.
Екипът, ръководен от Д. Кимброу Олър от университета в Мемфис, Тенеси, използвал алгоритъм, за да прегледа набор от данни, състоящ се от повече от 450 000 часа непрекъснат аудиозапис от 5899 бебета, записани с помощта на устройство с размер на iPod в продължение на две години. "Доколкото ни е известно, това е най-голямата извадка за което и да е изследване на езиковото развитие, провеждано някога", казва Олър в изявление, цитирано от БГНЕС.
Малките бебета не говорят, но произвеждат предречеви вокализации - писъци, ръмжене, а по-късно и звуци, наподобяващи думи, като "ба" и "га" - наричани общо "протофони", които в крайна сметка отстъпват място на истински думи и изречения. Идеята, че момиченцата усвояват езика по-бързо от момченцата, отдавна се е наложила в научните среди. Резултатите обаче показват, че през първата година от живота си момчетата произнасят с 10% повече звуци, преди момичетата да ги настигнат и да произнасят със 7% повече звуци през втората година Разликите се появили въпреки факта, че възрастните, които се грижат за децата, са говорили повече на момичетата, отколкото на момчетата през двете години.
Една от теориите за това откритие е, че бебетата от мъжки пол са били по-гласовити, защото са били по-активни като цяло. Данните обаче не потвърждават това, тъй като по-високата мъжка вокализация отстъпва на женската около 16-ия месец, но по-високата физическа активност не отстъпва. Вместо това екипът предполага, че техните открития биха могли да се впишат в еволюционната теория, според която бебетата издават звуци, за да сигнализират за своето благополучие на грижещите се за тях, които от своя страна влагат повече енергия и внимание в тях.
Според редица изследвания смъртността при момчетата през първата година от живота им е по-висока от тази при момичетата, така че може да се окаже, че по-гласовитите момченца в далечното минало са имали по-голяма вероятност да оцелеят и да предадат гените си. Но през втората година от живота смъртността е спаднала драстично и при двата пола и "натискът върху специалните сигнали за годност е по-малък и при момчетата, и при момичетата", казва Олер. По-нататък той планира още изследвания за това как грижещите се за децата реагират на бебешките разговори.
