Великата китайска стена е не само един от най-привлекателните туристически обекти в Азия, но и вероятно най-слабо проученият археологически обект от тези, които са известни от векове. Факт е, че самата идея за запазване на тази монументална отбранителна система дошла наум едва на съратниците на Дън Сяопин през 1984 г. – преди това тя просто била оставена да се руши.
Сега в КНР работи изследователска група, изучаваща Великата стена: по-специално учените сравняват известните от източници данни с това, което може да се види на място. Един от най-озадачаващите въпроси бил съществуването на тайни, добре замаскирани проходи през стената.
Писмените източници съобщават, че тези тайни проходи са служили за преминаване на разузнавачи, а някои са действали като канали за връзка между вътрешната и външната част на Великата стена или за търговия в древни времена.
Китайски археолози дълго време са изследвали повърхността на стената с помощта на апаратура с висока резолюция. В резултат те открили няколко участъка, които сметнали за места на такива проходи.
Джан Юкун, професор в университета в Тиендзин и ръководител на изследователския екип, отбеляза, че според някои официални документи от династията Мин (1368 – 1644 г.) на номадските племена е било позволено да използват такива тайни врати, за да пасат добитъка си между северозападната китайска провинция Цинхай и Хетао, регион с изобилие от вода и трева по това време. Някои проходи били достатъчно големи, за да се разминат два коня.
Въз основа на анализа на снимки археолозите избрали места за работа на терен. Някои от предполагаемите вече са изследвани предварително, като учените са изяснили, че те са проектирани по такъв начин, че да се сливат добре с местността.
Работата по търсенето на тайни проходи се усложнява от това, че е много трудно да се говори за Великата стена като за единна структура. Това се дължи на историята на нейното изграждане. Първите участъци от отбранителни структури са построени през III век пр.н.е., по време на периода на Воюващите царства (475 – 221 г. пр.н.е.). Освен това тези стени са издигани от четири царства едновременно – Цин, Уей, Ян и Джао. Те са строени така да се каже от глина и пръчки.
Едва при Цин Шъхуан, първия император на първата централизираната китайска държава, тези участъци са обединени в обща отбранителна система. Империята Цин се нуждаела от защита от набезите на номадите от север, затова стената била разширена и укрепена. При строителството вече са използвани каменни блокове.
Някои историци смятат, че строителството на Великата стена е станало причина за падането на империята Цин: твърде много усилия са хвърлени в този проточил се проект. Дори и да са прави, следващите владетели на Китай не са смятали така и са продължили да строят, възстановяват и укрепват стената до династията Мин (XIV – XVII век).
В резултат на всичко това днес Великата стена представлява огромен комплекс от отбранителни съоръжения, но не единна линия. На някои места към тази отбранителна система се отнасят дори отделно стоящи кули. Най-дългият непрекъснат участък защитава Пекин. Общата дължина на всички клонове на стената е малко повече от 21 хиляди километра. Без разклоненията нейната дължина е 8850 километра, но това число включва ровове и речни брегове (като естествени защитни линии), както и завоите.
С други думи самата история на изграждането на Великата стена е предпоставка и писмените източници да съобщават противоречива информация и методите за скриване на тайни проходи в различните епохи може значително да се различават.
Освен тайни врати, през които можело да се попадне от другата страна на стената, археолозите са открили и фалшиви стени. В стената са правени проходи, отворени от страната на защитниците. А изходите от страната на врага били маскирани с тухли. За нападателите било почти невъзможно да намерят изхода отвън, но когато атакували близкия главен проход, защитниците можели да счупят вратата отвътре като черупка на яйце и да започнат изненадваща атака.
Такива изходи се споменават в документи, отнасящи се към периодите на династиите Тан (618 – 907), Сун (960 – 1279), Мин (1368 – 1644) и Цин (1644 – 1911). Но никога досега изследователите не са откривали физически доказателства за съществуването на подобни маскирани проходи.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Къщи на повече от 5000 години са открити в Китай
