В Международната класификация на болестите (МКБ-11) се появи ново разстройство – продължително скръбно разстройство. За такова се признава състоянието, когато една година след преживяна загуба хората все още са неработоспособни, потопени в копнеж, фокусирани върху преживяванията и не могат да се върнат към предишния си живот. Повече подробности за диагнозата можете да намерите на уебсайта на СЗО.
Въпреки че интензивните преживявания се считат за нормални за опечалените хора, от 90-те години на миналия век експертите приемат, че някои форми на скръб трябва да се считат за психично заболяване и трябва да се предложи подходяща помощ на хората. По-нататъшни изследвания позволили да се отдели скръбта от депресията и други състояния и да се изясни колко дълго обикновено продължава и кои случаи трябва да се считат за отклонение от нормата.
Координационният съвет за ревизия на МКБ се надява, че промените в МКБ ще позволят на лекарите да помогнат на тази част от населението, която след ужасни загуби се оказва в изолация - например вдовици, които са прекъснали всички социални контакти след смъртта на техния съпруг или родители, които са загубили дете и не могат да се примирят със загубата.
Добавянето на диагнозата към МКБ също означава, че лекарите ще могат да таксуват застрахователни компании за лечение. Това ще позволи да се осигури финансов приток в областта на лечението, по-специално за тестване на ефективността на препарати, които в момента се считат за обещаващи за терапия на скръб.
Но както експерти, така и пациенти се опасяват, че подобен подход може да патологизира траура като цяло - дори докато преминават през нормалния процес на преживяване на загуба, хората ще смятат, че са болни. Освен това съществува риск състоянието на скърбящите хора да се влоши, ако преживяванията им бъдат приравнени с болест.
ОЩЕ: Знаех, че това ще се случи: Истината за предчувствията
