Археолози от Анадолския университет са завършили поредния сезон на разкопки в Чаталхьоюк – селище от неолита и халколита в южната част на Турция. Резултатът бил откриването на нови градски площади (т.нар. Източна тераса), голям брой предмети от обсидиан: накрайници на стрели - някои от които учените смятат, че имат оброчна (сакрална), а не военна цел - и малка , но много необичайна миниатюрна статуетка.
Нека припомним какво представлява мястото на разкопките.
През 1958 г. група британски археолози, водени от Джеймс Меларт, започнали разкопки на един от анадолските хълмове. Тогава археологията била на голяма мода и само мързеливите не копаели в Мала Азия. Екипът на Меларт имал късмет: бързо намерил изделия от керамика и обсидиан. Станало ясно, че на това място е имало голямо селище от времето на неолита-халколита. През 1961 г. Меларт организирал пълномащабно изследване на Чаталхьоюк. Най-ранните слоеве датирали от около 7400 г. пр.н.е.
Резултатът за археолозите бил зашеметяващ. Във времената, когато много представители на човешкия вид се радвали на суха пещера, на два хълма на място, наречено по-късно Мала Азия, някой бил построил цял град - учени предполагат, че в него са живели най-малко 10 хиляди души. Къщите били издигнати от кирпич, покривите се крепели на дървени греди. Строителството било плътно - стена до стена. Съдейки по находки на покривите, именно те изпълнявали роля на улици - там се водел обществен живот. Градът бил разделен на квартали: обща стена отделяла около 40 къщи от други подобни обединения.
В древните пластове археолозите открили зърно, кости от домашни животни (кози, прасета, овце и - изненадващо - кучета), както и останки от диви животни и риби, риболовни куки, съдове със следи от мед. Едно от най-важните открития били красиво изработени глинени съдове. За 7000 години пр.н.е. това било невероятна находка.
Освен това количеството открита керамика позволявало да се проследи нейната еволюция: за около пет до седем века започнали да я покриват с глазура и след това - да я украсяват. Между другото, жителите на града не познавали грънчарското колело. С други думи, там живеели земеделци, ловци, пчелари и различни занаятчии.
Археолозите открили най-малко три храма, а за още два подобни обекта продължават научни спорове. Храмовете били вградени в градските квартали: това не били отделни сгради, а по-скоро помещения за извършване на свещени действия. Стените на такива стаи били изрисувани. Освен орнаменти рисунките съдържали изображения на стрелци, танцьори, както и женски фигури, които учените смятат за символ на местната Богиня майка.
Статуетка от Чаталхьоюк, изобразяваща Богинята-майка. Снимка: Roweromaniak / CC BY-SA 2.5
Факт е, че в селището са открили огромен брой фигурки на пищни жени, които Меларт интерпретирал по този начин. Повечето от фигурките са изработени от керамика или от кост. В този смисъл новата находка се откроява силно.
Първо, материалът на фигурката - мрамор - бил доста рядък за такава работа. По статуетката са останали следи от инструмента, използван за нейното изсичате. Второ, това очевидно не била пищна женска фигура, а по-скоро лице на мъж, и изглеждала така, сякаш статуетката е имала продължение (или е служила като неразделна част от някаква скулптурна композиция). Редкият материал подсказвал, че фигурката е била значима за нейния майстор или клиент – въпросът е какво ѝ е придало такава стойност. Едно от предположенията е, че това е още едно божество от пантеона на хората, населявали Чаталхьоюк.
Учените не знаят защо хората са престанали да живеят в Чаталхьоюк (от около 5600 г. пр.н.е.). Факт е, че това селище изглежда изключително странно: в него не е имало престъпност (няма следи от разграбване на гробове с ценни погребални принадлежности), не е имало екзекуции, убийства (съдейки по изследване на останки), не е имало войни. Но какво е накарало тези хора да изоставят своя рай? Може би отговор на този въпрос ще дадат по-нататъшните разкопки.
