Ужасяваща болест, известна само като "чумата" може да помогне при разгадаването на мистерия, която озадачава учените от години, съобщава CNN, цитирана от БГНЕС.
Преди 5000 до 6000 години земеделски общности от неолитната епоха в Европа драстично намаляват и все още няма ясен отговор на въпроса защо. Екип от изследователи в Швеция обаче откри нощ щам на чума, който вероятно частично е отговорен за измирането на огромен брой хора по това време.
В доклада, публикуван в списание "Сел", се описва откритието на най-старата позната до момента проба на чумна бактерия. Тя е била взета от генетичен материал на 5000 години, съдържащ се в скелета на 20-годишна жена, открит при разкопки край Гьокхем, Южна Швеция. Заедно със скелета на младата жена са открити останките на още 78 души от същия период. В един от скелетите също са открити следи от същия щам чума и изследователите предполагат, че това е доказателство за епидемия.
До момента учените предполагаха, че чумата е пристигнала в Европа с мигриращите племена от Евразийската степ, които в крайна сметка заменили неолитните общности. Откритието, че чумата е достигнала северните части на Европа доста по-рано предполага, че заразата не се дължи на миграцията от Евразийската степ. В доклада учените посочват, че чумата се е зародила като човешка болест, а не като зараза, предавана от животните, най-вече в пренаселените поселища, които хората започват да изграждат преди 6000 години. Лошата хигиена, твърде големият брой хора, животни и храна на едно място, са спомогнали за развитието на болестта в опасен патоген.
Разпространението на заразата в останалата част на Европа станало чрез търговските пътища, които се разширили благодарение на развитието на технологиите – появата на колелото, отколкото на масовата миграция.
С измирането на неолитните общности, благодарение на чумата, за евразийските племена било относително лесно да се заселят в Европа, като по този начин променят завинаги генетичния код на хората на континента.
