Скандално известният астрофизик от Харвард Ави Льоб казва в интервю за The Guardian, че може би след няколко месеца ще видим първото достатъчно подробно изображение, което ще стане неопровержимо доказателство, че НЛО са извънземни космически кораби. Именно Ави Льоб твърди, че необичайният междузвезден обект Оумуамуа е космически кораб, създаден от извънземен разум.
Ави Льоб е прекарал десетилетия в изучаване на астрономия и наскоро се фокусирал върху възможността за живот извън Земята. В интервюто Ави Льоб казва, че се надява да използва технологии, за да получи "изображения на НЛО с висока резолюция". Изследователят ръководи проекта Galileo, който има за цел да създаде мрежа от усъвършенствани телескопи, които да сканират небето за признаци на извънземен живот.
Телескопите Galileo ще бъдат оборудвани с инфрачервени камери, работещи денонощно, радиосензор, аудиосензор и магнитометър за откриване на невидими обекти и ще се фокусират върху всякакви обекти, които „не са създадени от човека“. Това лято, с подкрепата на повече от 100 учени, ще бъде инсталиран първият телескоп на покрива на обсерваторията на Харвардския колеж.
През последните месеци и години Льоб привлече много обществено внимание с уверените си твърдения, че съществуват технологично напреднали извънземни цивилизации. Астрофизикът е подлаган на критики от страна на други специалисти в своята област за своите извънземни теории и се надява, че проектът ще предизвика дебат сред учените.
„Наистина искам следващото поколение да бъде свободно да говори за това и да стане част от мейнстрийма. Надявам се, че като получим изображение с висока разделителна способност на нещо необичайно или намерим доказателства за това, което е напълно възможно през следващите година-две, ще променим това“, добавя той.
По-рано в статия за Scientific American Льоб изказа предположение, че Вселената може да е била формирана в лаборатория от „напреднала технологична цивилизация“. Ако това е вярно, тогава историята за произхода на Вселената ще съчетае религиозната идея за Творец с теорията за квантовата гравитация и квантовото тунелиране, казва Льоб.
Класовете цивилизации
В статията Льоб се фокусира върху класификацията на цивилизациите според нивото на технологично развитие, отнасяйки нашата цивилизация към клас C – тоест цивилизация, чийто живот зависи от Слънцето, нашата родна звезда. Ако (и когато) нашата технология напредне до степен да можем да станем независими от Слънцето, тогава ще се издигнем на по-високо ниво - клас B.
И ако се научим как да създаваме свои собствени джобни вселени в лаборатория (като нашите теоретични създатели), тогава ще се приближим до финала - клас А. Разбира се, има много препятствия по пътя ни, а най-голямото е нашата неспособност да създадем „достатъчно голяма плътност на тъмна енергия в малък регион“.
Първите наблюдения на НЛО са от XVII век
Опитвайки се да си представим, че има йерархии от видове или цивилизации, които биха могли да създадат такъв род научен феномен, ние осъзнаваме, че ни предстои дълъг път. Според професора ние се отнасяме към "клас С" заради привързаността си към Слънцето. Нещо повече - ние се движим към клас D, тъй като всъщност убиваме мястото, където живеем.
Следващата стъпка е клас B, група, която изобщо не се нуждае от звездна енергия, но е разработила енергийни източници, достатъчни за оцеляване. Клас А е групата, която хипотетично е създала нашата Вселена в лаборатория. Същата, която би могла да обясни квантовото тунелиране и да го използва за създаване на джобни вселени.
Реалност или илюзия?
Снимка: Alfons Schüler / Pixabay
Струва си да се отбележи, че лабораторното създаване на Вселена се различава от теорията за моделиране на нейното съществуване. В този случай ние просто живеем в цифрова конструкция, създадена от програма, далеч отвъд нашето разбиране. Помислете за Матрицата (но не четвъртата част, а първата). Ами ако просто живеем в програмирана реалност, предназначена за възпроизвеждане на „реалността“, това има ли значение за ежедневния ни живот?
Вероятно не, но подобни разсъждения са полезни. Трябва да си позволим смирено да надникнем в нови мощни телескопи и да потърсим някой интелигентен в нашия космически блок. В противен случай това пътешествие може да завърши зле, подобно на опита на динозаврите, които доминирали на Земята, докато астероидът Чиксулуб не унищожил всичко живо.
САЩ създадоха структура за проследяване на НЛО
Но какво да правим с информацията, че нашата Вселена не е нищо повече от лабораторно творение? Това никак не е лошо за сегашната ни ситуация. В крайна сметка, ако освен нас има още някой във Вселената, ще успеем ли да го открием? Малко вероятно е, защото изоставаме силно от потенциално съществуващите интелигентни цивилизации. И все пак Льоб вярва, че трябва да сме нащрек за тези технологично напреднали светове.
