Детските рисунки съдържат ценна информация за това какво знаят и как мислят малките им автори. Особеностите на развитието във възрастта между 2- и 10-годишна възраст са изследвали специалисти от Станфордския университет в САЩ.
В различните възрасти децата взаимодействат по различен начин с околната среда, а тя от своя страна влияе различно върху тяхното развитие. Например съгласно научни данни гледането на видеосъдържание в ранните години от живота има отрицателно въздействие върху развитието на речниковия запас, а замърсяването на въздуха е влошило представянето на учениците на изпитите по математика.
Изследователи от Станфордския университет (САЩ) са анализирали как способността на децата да рисуват и разпознават нарисувани обекти се променя с порастването им и дали тези умения зависят едно от друго. Оказало се, че тези две умения се развиват успоредно и по-успешното разпознаване на обект невинаги е свързано с подобрени артистични способности или наличието на характерни черти на предмета (например дълги уши, които лесно се „разбират“ като заек). Съответната статия е публикувана от научното списание Nature Communications.
В експеримента са участвали деца от 2 до 10 години. Като част от специално разработена игра те рисували животни и неодушевени предмети с пръст върху таблет. За целта в Детския музей на откритията в Сан Хосе бил инсталиран игрален автомат, която показвал видеосъвети и давал задачи за рисуване на определен предмет за 30 секунди. По-големите участници също били помолени да коментират коя част от предмета (напр. глава или опашка) са нарисували.
В началните етапи на изследването, след като открили, че рисунките са твърде сложни за двегодишни деца, учените предположили, че участниците в експеримента са били подпомогнати от родителите си. Авторите на статията провели допитване и изключили онези произведения, в чието създаване действително са участвали възрастни. В резултат в извадката останали 37 770 рисунки от 8084 игрови сесии. Освен това учените питали децата да определят какво е нарисувано върху творбите на други участници в експеримента.
Интерфейсът на играта, използван в експеримента, и скалата за разпознаване на детските рисунки. Bria Long et al. / Nature Communications, 2024
Всички получени данни били анализирани с помощта на дълбоки конволюционни невронни мрежи. Авторите на статията изучавали каква информация за изобразения обект се съдържа в рисунките и как тя влияе на разпознаването. По-големите деца неизменно успявали да рисуват по-разпознаваемо и да развият образа по-добре. Но по-малките участници в експеримента можели да рисуват лошо (например поради липса на практика), но точно да идентифицират какво е изобразено в работите на други деца.
Дори в примитивни картинки учените видели сигнали, които показват знанията на детето за предмета. Например може да е трудно да разпознаете тигър по рисунка, но животното се вижда ясно на изображение. Много участници в експеримента успели да предадат информация за реалния размер на предметите, които рисували.
Изследователите потвърдили изводите от предишни изследвания за това, че уменията за рисуване и способността за разпознаване на обект от картина се развиват успоредно. Благодарение на дигиталните методи за изследване и по-голямата извадка те направили по-подробни изводи за мисленето на децата. Според получените резултати рисунките стават по-разпознаваеми с възрастта, но това се обяснява не просто с развитието на фината моторика, а с промяна в мисленето и възприемането на околния свят.
Според учените те са първите, които са анализирали цифрови рисунки с помощта на машинни методи. В бъдеще авторите на изследването планират по подобен начин да изучават рисунки и разпознаване на предмети по тях в различни културни групи, но също не само при деца, но и при възрастни.
