Ако си преболедувал от COVID-19 и е минала една година от събитието, имунната защита, която трябва да спре нова зараза, намалява силно. Това е един от изводите на ново проучване, извършено в Австралия и цитирано от молекулярния биолог Георги Маринов, който работи в департамента по генетика на Станфордския университет.
Изследването все още е чернова т.е. не е потвърдено от независим научен екип. Но данните от него са определено не особено оптимистични.
В проучването са участвали 43 души, всичките от района на Аделаида, Австралия. "Малко хора го осъзнават, но такива изследвания вече стават все по-трудни, тъй като масовата ваксинационна кампания стеснява много кръга на хората, които са изкарали COVID и след това са имунологично ''чисти''. Същият ефект имат и растящият брой реинфекции", коментира Маринов.
Резултатите – 90% от изследваните имат антитела в кръвта си, а 88,9% имат специфични B клетки. Само че, що се отнася до т.нар. серумна неутрализираща активност (дали въпросните антитела, открити в даден тестван, спират коронавируса), се оказва, че едва 51,2% от изследваните имат такава неутрализираща активност. Лошата новина тук е, че става въпрос за оригиналния вариант на коронавируса, т.е. този, който тръгна от Ухан и който вече не се открива никъде на планетата. Ако говорим за най-разпространения в момента в света – Делта, то серумната неутрализираща активност е далеч по-ниска – само 16,2%! Срещу британския вариант (Алфа) е 44,2%, но и този вариант вече изчезва. Срещу бразилския вариант (Гама) е 11,6%, а срещу южноафриканския (Бета) е едва 4,6%!
"Т.е. на практика след една година COVID епидемията започва отначало, тъй като благодарение на антигенния дрифт /способността на даден вирус да мутира, за да избягва антитела, които го спират/ (който дори не е кой знае колко драстичен все още) и на спада на неутрализационните титри, имунитетът е загубен. Което и вероятно ще бъде показано най-накрая извън съмнение като се направи пост мортем анализът от тази зима в северното полукълбо и се види какъв огромен брой хора са документирано реинфектирани.
Интересна е ситуацията и при Т-клетките. Такива се наблюдават, но далеч не при всички индивиди. Само че наистина интересното е, че тези, насочени към S протеина, не се активират толкова ефективно от новите варианти, т.е. тези варианти са резистентни в някаква степен към клетъчния имунитет, поне на ниво S протеин. Към другите протеини на вируса може би все още има реакция (това не е тестване в това изследване), но във ваксините има само S протеин", коментира Маринов.
