Нибиру е загадъчен термин от шумерско-акадската космогония, който през последните години се превърна в синоним на псевдонаучни идеи. Да припомним накратко в какво е неговата същина.
Американският писател Захария Сичин, родом от Баку, приписва създаването на шумерската цивилизация на човекоподобни извънземни от планетата Нибиру – анунаките или нефилимите. Тази планета се въртяла по много удължена елиптична траектория около Слънцето, а годината ѝ траела 3600 земни години.
Тогава според Сичин Нибиру се сблъскала с планетата Тиамат, разположена между Марс и Юпитер. В резултат се образували съвременният астероиден пояс, Земята и Луната. Част от анунаките оцелели и отлетели на Земята с космически кораб, където чрез генно инженерство – чрез кръстосване на гените си с Homo erectus – създали нас, хората. Това било извършено, за има кой да работи в златните мини.
По-късно тази теория търпи развитие. През 2012 г. според календара на маите се очакваше глобален катаклизъм. Тогава беше популярна теорията, според която краят на света ще настъпи в резултат на сблъсъка на Земята със същата Нибиру.
Напасване на фактите
Теорията на Сичин се основава на внимателен прочит на шумерски митове и библейски текстове (според писателя те се явяват пресъздаване на митове). Но интерпретацията на текстове няма нищо общо с науката.
„И Сичин, и Великовски пишат много добре за древните митове, и двамата са почти неграмотни в научно отношение. [...] Сичин изплита вълнуваща и завладяваща история от факти, изопачавания, измислици, предположения, грешни цитати и преводи. Всеки започва със собствените си идеи за древни посетители от други светове и след това продължава да напасва факти и измислици към техните основни хипотези“, пише борецът срещу псевдонауката Робърт Тод Карол в The Skeptic’s Dictionary.
Сичин може да е съзирал в глинените плочки способността на древните хора да създават космически ракети, но, изглежда, не е знаел, че сезоните се дължат на наклона на Земята, а не на разстоянието ѝ от Слънцето, отбелязва Карол.
Как е всъщност?
Никой не знае точно какво е Нибиру (другите изписвания са Неберу или Небиру). Данните на клинописните плочки за този обект са доста неясни. Известно е, че в шумерската космогония се идентифицира с Мардук – върховното божество, победило Тиамат – женското въплъщение на първобитния хаос-океан.
Нибиру се превежда приблизително като „точка на пресичане“. Шумерският мит за сътворението Енума Елиш съдържа следните редове:
„Когато той [Мардук] начерта на небето дните на годината,
закрепи Неберу, за да посочи центъра на всички звезди.“
Тоест Нибиру е някакъв ярък обект в небето. Учените са се опитали да го отъждествят с реална планета (например Юпитер) или звезда. Но проблемът е, че местоположението на звездите в годините на създаване на митологията се е отличавало от съвременното.
Възможно е това име да е присвоено на различни небесни тела. Според една хипотеза Нибиру може да е всеки видим астрономически обект, отбелязващ пролетното равноденствие.
Планетата X съществува ли?
Напълно възможно е наистина да има планета в Слънчевата система, за която не знаем нищо. Например търсенето на хипотетичната Планета X. Установено е, че орбитите на далечни обекти в пояса на Кайпер (гигантски куп от малки небесни тела на границата на Слънчевата система) може да изпитват въздействието на възможна планета, чиято маса пет до десет пъти превишава земята. Съществуването на такъв обект обаче все още не е доказано.
Но сблъсък на Земята с друга планета вече се е случил. Според хипотезата, придобила статут на научен консенсус, преди около 4,5 милиарда години планетата Тея, с размерите на сегашния Марс, се е сблъскала със Земята. От отломките се е формирала нашата Луна.
В статия от 2020 г. учените твърдят, че са открили тежки кислородни изотопи във вътрешността на Луната, които не са характерни за Земята. Може би относително запазен фрагмент от Тея все още лети около нашата планета като част от нейния естествен спътник.
