Агресията и конфликтите са съпътствали човечеството през цялата му история и дори в праисторически времена. Нова статия е посветена на динамиката на броя на осакатяванията и убийствата сред жителите на чилийското крайбрежие за повече от 11 хиляди години. Оказва се, че насилието сред местните племена се е случвало постоянно и е било стабилно до рязко нарастване в началото на I хилядолетие пр.н.е.
Хората са живели в южноамериканската пустиня Атакама на тихоокеанското крайбрежие от хиляди години. Занимавали са се с лов, риболов и събирачество, а понякога и с нападение – по една или друга причина са се наранявали и дори са извършвали убийства. Ново изследване, публикувано в списанието PLOS ONE, разглежда колко често и как точно се е случвало това 11 000 години преди европейците да пристигнат на континента през XV век.
Не Африка, а Евразия се оказа люлката на човечеството
Агресията и дори насилието под една или друга форма винаги са съпътствали човека. Те не са възникнали с края на някакъв период и не са били измислени от определена култура.
Изследователите се фокусирали върху жителите на крайбрежието на Атакама, за да разберат колко често те се нападали един друг. За да направят това, учените описали останките на 288 индивиди, открити в различни погребения на брега на Чили. Всички те имали следи от сериозни увреждания по скелетите си – или зараснали приживе, или причинили смърт, която най-вероятно е била в резултат от нападения на други хора с оръжия. Те дори позволили да се установи коя област на тялото (включително главата) най-често е понасяла удари и как това зависи от пола на жертвата.
Авторите са изследвали и различни предмети на материалната култура – структурата на човешките селища, рисунки от онова време, оръдия на труда и лова. Те успели да покажат, че в продължение на много хиляди години актовете на насилие сред жителите на Атакама са се случвали с приблизително постоянна честота.
Картината се променила с началото на Периода на формиране преди около три хиляди години, когато броят на осакатяванията рязко нараснал. Това е в съответствие с данните, получени по-рано в района на Андите. След това, по време на Късния преходен период (1000 – 1450 г.), тоест до пристигането на жителите на Стария свят в Америка, жителите на Атакама са се осакатявали взаимно толкова често, колкото преди две хилядолетия.
Предците на човека се убивали взаимно за месо
Липсата на защитни съоръжения в древните селища, както и анализът на изотопния състав на стронций в тъканни проби показват, че пострадалите атакамци са били осакатявани от членове на техните собствени общности. Няма следи от сблъсъци между хора от различни места, въпреки че е възможно да са възникнали по-късно – при конфликти между преминалите към земеделие и тези, които са останали събирачи или ловци.
Авторите обясняват своеобразната „константа на насилие“ с липсата на централизирана власт в древните общности. Учените свързват самата постоянна агресия с жестока конкуренция в суровите пустинни условия, където много жизненоважни ресурси винаги са били в недостиг.
