Ново изследване на немски невролози е установило, че този, който се постоянно се намира в движение, мисли по-гъвкаво и намира повече решения на конкретен проблем. Нещо повече - дори движението в седнало положение помага да се мисли креативно.
Идеята, че движението и мисълта са свързани, датира от Ликейската (парипатетична) философска школа в Древна Гърция (школата на Аристотел, основана от него през 335-334 г. пр.н.е. в древна Атина).
Името на школата идва от навика на Аристотел да се разхожда със своите учениците по време на четенето на лекции. И така, през цялата история се е утвърдила идеята, че ходенето помага на хората да мислят нестандартно и да намират творчески решения. Някои емпирични доказателства от последните десетилетия говорят в полза на тези твърдения.
Екипът на Барбара Хендел, невролог от университета „Юлий Максимилиан“ във Вюрцбург (Германия) обаче решил научно да провери принципа на древногръцките философи „към творчество чрез движение“. Изследователски интерес представлявали следните въпроси: каква е връзката между движението и познанието от научна гледна точка? Наистина ли хората, които рядко и малко се движат, са по-малко креативни?
За да отговорят на тези въпроси, невролозите провели серия от експерименти. На всеки етап 60 доброволци на възраст 18-35 години решавали различни творчески задачи. Според условията част от участниците седели, други се разхождали из стаята. Със задачите предсказуемо по-добре се справили тези, които се движели.
Следващите етапи на експеримента ограничили част от доброволците до определена траектория на движение, другата част се разхождали свободно из стаята. Имало и такива, които трябвало да седят пред компютъра в една и съща поза. Останалите можели да извършват движения, без да стават от стола.
Резултатите от експериментите показали, че креативността се снижавала значително, ако участниците не можели да се движат свободно.
Хендел обаче уточнява, че най-добре представилите се били в групата, чиито членове са били абсолютно свободни да се движат: „Нашето изследване показва, че не движението само по себе си ни помага да мислим по-гъвкаво. За това е отговорна свободата на самоопределящите се движения. Главното е способността да се движите без външни ограничения.“
С други думи: всякакви ограничения и контрол върху движението или неговата шаблонизация значително намаляват креативността.
