Хърватски лекар предложил на венецианците да напояват с чумен екстракт фесовете и други текстилни стоки, изпращани за продажба в Османската империя през XVII век. За тези планове учените разказват на страниците на сп. Historical Review, пише Мегавселена
Историкът Елени Таласину (Eleni Thalassinou) и колегите ѝ разбрали за плана от няколко писма, изпратени в периода 1649-1651 г. Тогава започнала обсада от османците на Кандия, венецианска крепост на остров Крит – най-продължителната обсада в историята.
В писмата, изпратени от генералния проведитор (наместник) на Далмация и Албания във Върховния трибунал на Венецианската република, се излагал планът на лекаря Микеланджело Саламон (Michiel Angelo Salamon). Той предложил да се извлече от далака и лимфните възли на болни от чума течност и да се напръскат с нея фесовете и други дрехи, които обикновено се експортират от Албания в Османската империя.
След това заразените дрехи трябвало да се качат на кораб и да се изпратят в Крит – при приближаването екипажът на кораба трябвало да ги хвърли на брега, а османците да разграбят кутиите и да си сложат чумните фесове.
Врагът едва ли би заподозрял нещо, твърдял проведиторът – епидемии от чума често поразявали острова от XIV век. Освен това чумният товар трябвало да се изпрати не само към Кандия, където се намирал основният контингент от турци, но и към други военни лагери около Крит.
Трибуналът одобрил плана и неговата реализация била възложена на самия лекар при цялото му неудоволствие. "Чумната течност" била подготвена, но не успели да я разпръснат до края на лятната кампания през 1649 г., след което вече нищо не се споменава за този план.
Учените отбелязват, че планът на Саламон отразява нивото на медицинската наука от XVII век: тогава се смятало, че чумата се пренася от един човек на друг чрез отровени с телесни течности дрехи.
Венецианците напълно осъзнавали аморалния характер на биологичното оръжие – самият проведитор отбелязва, че планираната от тях операция е "жестока, нарушава законите за водене на война и противоречи на обществения морал".
Използването на причинителя на чума в качеството на биологично оръжие има дълбоки исторически корени. В Китай и средновековна Европа трупове на заразени коне и крави, както и на хора се прилагали от хуни, тюрки и монголи за заразяване на източниците на вода.
При обсадата на генуезката фактория в Кафе от монголите през 1346 г., когато във войската започнала чума, хан Джанибек заповядал да се пращат труповете на починалите с катапулт в града, където също започнала епидемия.
