Националният съвет за научни изследвания на Италия (Consiglio Nazionale delle Ricerche) преди време откри финансиране за проекта „Гръцки училища“. Като част от него учени от различни италиански университети изследваха карбонизирани папируси от Херкулан – град, изгорен от изригването на Везувий през 79 г.
ОЩЕ: Пепелта проговори: AI разчете овъглен папирус за наследниците на Александър Македонски
Особен интерес за изследователите представлявали свитъците, върху които са записани произведенията на древногръцкия философ епикуреец и поет Филодем Гадарски. Той е живял приблизително през 110 – 40 г. пр.н.е. Учил в Атина при Зенон Сидонски, след което се преместил в Рим и по-късно – в Херкулан.
Филодем е известен като автор на трудове по етика, теология, теория на музиката и поезия, както и на истории на философските школи. Един от неговите папируси, открит под пепелта на Херкулан, условно е наречен „История на Академията“. Учените предполагат, че Филодем описва в него Платоновата академия.
Историците все още спорят какво представлява Академията. Фактите са малко: известно е, че Платон основава нещо като гимназия близо до градските стени на Атина, където се изучавали математика, астрономия, природни и други науки, а също така отделяли голямо внимание на спорта.
Според Диоген Лаерций по време на почивките между часовете Платон е водил философски беседи със своите ученици, а също така редовно е организирал симпозиуми – пак беседи, само че с вино и маслини.
В момента историците нямат пълна яснота относно правния статут на Академията в Атина – земята едва ли е принадлежала на Платон, но той напълно се е разпореждал с нея. Също така не е ясно на какъв принцип ученикът на Сократ е набирал слушатели. Затова изследователите възлагали големи надежди на работата на Филодем.
Учени от проекта „Гръцки училища“, ръководени от папиролога Грациано Раночия от университета в Пиза (Италия), използвайки различни методи за визуализация и допълнителна филологическа експертиза, са вазстановили значителна част от текста „История на Академията“.
Те използвали инфрачервено, ултравиолетово, термично сканиране и цифрова микроскопия. Тези неинвазивни методи позволяват да се изследват текстове, които или са твърде крехки за обработка, или са многопластови и/или имат надпис на гърба си, което по-рано ги е правило нечетими.
Дешифрирането на папируса внесло значителни корекции в известната ни биография на Платон. Известно е, че философът е пребивавал в робство. Но преди учените смятаха, че това се е случило през 387 г. пр.н.е. в Сицилия. Платон пристигнал там, за да основе идеална държава с помощта на Дионисий Сиракузки.
Отначало всичко вървяло по план, но след това владетелят леко се уморил от съвършенството и продал съветника си в робство. Така пише в учебниците сега. Но дешифрираната „История на Академията“ от Филодем съдържа друга информация. Според нея Платон станал роб много по-рано: веднага след смъртта на Сократ (399 г. пр.н.е.) или дори след превземането на Егина от спартанците (404 г. пр.н.е.).
Филодем разказва и неизвестни досега спомени на халдейски гост от Месопотамия, който бил до Платон в последните часове от живота му. За да облекчат страданията на умиращия, стопаните на къщата, в която живеел, му довели тракийка, която свирела на флейта. Тя обаче свирела очевидно много зле: умиращият философ многократно привличал вниманието на госта към липсата на чувството ѝ за ритъм.
ОЩЕ: Платон и Аристотел: кой е ученикът и кой - учителят?
Филодем Гадарски в своя труд посочва точното място на гроба на великия философ. По-рано се смяташе, че не е известно къде се намира той – някъде на територията на Академията. Филодем пише, че Платон е погребан до Мусейона (храм на музите), на място, което му е било посветено приживе.
В рамките на проекта „Гръцки училища” станали известни не само нови подробности от биографията на Платон. Филодем Гадарски е написал много съчинения по история на философията. Тяхното дешифриране и сравнение с произведенията на други древни автори доста сериозно променят познанията ни за историята на този период.
