Израелски археолози откриха огромен подземен комплекс в кибуц в северната част на страната. Първоначално това съоръжение е било предназначено за напълно мирни цели. Но по време на въстанието на Бар Кохба всичко се променило.
В северната част на Израел, близо до Тивериадското езеро (известно още като Галилейско море), се намира кибуцът Хукок. Той е основан като земеделско селище през 1945 г., но хората са живели на това място още в древността.
ОЩЕ: Филистимците използвали психоактивни вещества в своите ритуали
Археолози от Израелската служба за антики са провели мащабни разкопки в Хукок. Те привлекли няколкостотин души, включително студенти, доброволци и войници от звеното за подземни операции на Израелските отбранителни сили (ЦАХАЛ). Работата продължила няколко месеца и в резултат станало ясно как едно съвсем мирно подземно съоръжение се превърнало в убежище и отбранителна линия.
Подземната кухина под Хукок се отнася към I век от н.е. и първоначално е била воден резервоар. Най-вероятно в него се е съхранявала вода в случай на суша, тъй като обемът е твърде голям за микве.
През 66 г. от н.е. започва Първата юдейско-римска война. Смята се, че това въстание на юдеите срещу римляните не е било подготвено и е възникнало спонтанно. За виновник традиционно се назовава Гесий Флор, прокураторът на Юдея, който твърде много потискал местното население.
Въстанието обхванало не само цяла Юдея, но се разпространило и в Сирия и Египет (там имало значителни еврейски селища). Военните успехи на бунтовниците били невероятни: гарнизонът на Йерусалим успял да се пребори с XII Мълниеносен легион (Legio XII Fulminata), воден към града от Гай Цестий Гал, управителя на Сирия.
Едва през 70 г. бъдещият император Тит превзема Йерусалим и разрушава Втория храм. Йосиф Флавий описва хода на Първата юдейско-римска война достатъчно подробно. Освен останалото той споменава битки в северната част на Галилея, в района на Хукок.
Археолозите са потвърдили, че някои от предметите, открити в подземната структура, датират от I век. Тогава водохранилището е било разширено. Според изследователите това е направено, за да могат мирни жители да се укрият там. Да отбележим, че след падането на Йерусалим същите тези мирни жители са били преследвани в цяла Юдея и насилствено преселвани в други римски земи.
През 130 г. император Адриан пътешества из своите близкоизточни владения. Той посещава Йерусалим, който лежи в руини, и картината не му харесва. Владетелят на Рим заповядва градът да бъде възстановен, преименува го на Елия Капитолина и на мястото на разрушения Втори храм да бъде издигнат храм на Юпитер. Строителството, по стара римска традиция, е трябвало да бъде извършено от войниците на X Близначен легион (Legio X Gemina).
Легионът дори започва строителни работи. Но през 132 г. избухва нов бунт. Негов предводител е Шимон Бар Кохба, обявен за Месия. Този път, според Дион Касий, въстанието е внимателно подготвено. Спазвайки най-строга тайна, въстаниците събират оръжие, строят укрепления и подземни убежища.
Според израелски археолози именно тогава бившето водохранилище в Хукок окончателно е превърнато в подземна крепост. Тя се състои от осем отделни помещения, свързани с тунели. Тунелите се огъват под прав ъгъл. Учените смятат, че по този начин строителите са планирали да затруднят напредването на въоръжените до зъби легионери в убежищата.
Най-вероятно жителите на Хукок не са участвали в отбраната на подземието. Всички артефакти, открити в пещерите и датиращи от периода на въстанието на Бар Кохба, имат битово предназначение. Те включват стъклени и керамични съдове, както и накити. Въпреки това, според експерти от Израелската служба за антики, откриването на подземно убежище доказва, че местните жители са участвали във въстанието на Бар Кохба.
Въстанието, което има за цел да възстанови юдейската държавност, се превръща в пълна катастрофа за бунтовниците и голяма победа за римските легиони, дошли в Юдея. Император Адриан напълно забранява извършването на религиозни обреди, изучаването и преподаването на Петокнижието. Йерусалим става езически град.