Биолози от Орегонския университет в Корвалис (САЩ) са открили най-древния досега образец на чумна бактерия – причинител на бубонна чума, който е прекарал в кехлибар около 20 милиона години, става ясно от статия, публикувана в Journal of Medical Entomology, съобщава Мегавселена.
"Освен сходствата във външния вид тези бактерии са живели в същата задна част от стомаха на бълхите, както и съвременните чумни бактерии. Освен това в този фосил открихме бактерии и в пресъхнала капка кръв на хоботчето на насекомото, което е аналогично на това, как те са предавали чума от една жертва на "черната смърт" на друга по време на Средновековието", казва Джон Пойнар (George Poinar) от Орегонския университет.
Биолозите са открили бълхата и предполагаемия древен щам на чумна бактерия, като изучавали парче кехлибар, открито на територията на Доминиканската република в края на ХХ век. Този кехлибар, според различни оценки, се е образувал много отдавна – в еоцена, преди около 45–30 милиона години, или в миоцена, преди 20–15 милиона години.
Това според Пойнар разкрива перспективата, че "черната смърт" съществува не от 10–20 хиляди години, както смятали генетиците по-рано, а от десетки милиони години.
"Ако това наистина е древен щам на Yersinia, това би било невероятно откритие. То би показало, че чумата всъщност е древна болест, заразявала и вероятно предизвиквала измирания на някои животни дълго преди появата на човека на Земята. Чумата може да е играела много по-голяма роля в историята на планетата, отколкото сме смятали", заключава Пойнар.
