На въпроса коя е първата жена-фараон на Древен Египет, мнозина погрешно споменават името на Хатшепсут. Всъщност, тя е управлявала през ХV в. пр. Хр. Но три века по-рано на власт идва друга жена, за чиято личност знаем много по-малко.
Тайните на личността на Собекнефру
Собекнефру (също Нефрусобек) остава една от мистериите на Древен Египет. Знаем, че тя най-вероятно е управлявала заедно с баща си, могъщия фараон Аменемхет III. След смъртта му се омъжва за брат си Аменемхет IV – задължително условие, за да седне на трона. Краткото ѝ еднолично управление продължава почти четири години и бележи края на ХІІ династия. Не е известно обаче какво се е случило със самата Себекнеферу - дали е починала от естествена смърт или е имала по-трагичен край.
Още: Нова теория: Тутанкамон може да е загинал пиян в катастрофа
Градът на крокодилите
На 80 км от Гиза, до оазиса Ел Фаюм, първият фараон от XII династия - Аменемхет I, основал град Шедит, който по-късно станал център на поклонението на Собек (Себек), бога-крокодил. В Древен Египет Себек бил смятан за божество на водата, разливите на Нил и покровител на хората. Името на първата жена-фараон, Собекнефру, буквално се превежда като "красотата на бога Собек".
Братът на владетелката, Аменемхет IV, бил миролюбив фараон. Занимавал се главно да изпраща експедиции към Синайския полуостров, където се добивали тюркоази, както и до Горен Египет за аметисти.
Собекнефру царувала между 1806 и 1803 г. пр. Хр. В Торинския царски папирус се отбелязва, че царуването й продължило 3 години, 10 месеца и 24 дни. Фактът, че нейното име е в списъка, доказва, че царицата не е била възприемана като незаконна узурпаторка; управлението й било признато за законно от поданиците. Това се подчертава и от самото й „божествено“ име.
Още: Псусенес: Сребърния фараон със съкровища, съперничещи на Тутанкамон
Малко се знае за самия период на управление. Ситуацията във вътрешната и външната политика оставала стабилна. Собекнефру, според древноегипетската традиция, царувала независимо и самостоятелно. След нея не останал наследник, който да заеме трона. Тя е по-малко известна от другите жени-фараони (Хатшепсут, Нефертити, Клеопатра) по една проста причина: оставила е след себе си си по-малко паметници.
Интересно е, че по време на своето управление царица Хатшепсут усърдно се дистанцирала от пола си, носела мъжко облекло, традиционната „брадичка“ и други чисто мъжки регалии и символи на властта на фараона. Това обаче не може да се каже за Себекнеферу: тя никога не се е стремяла да се представи като мъж и използвала женски суфикси в своята титла. Очевидно е, че подчертавала легитимността на своята пълноправна власт, независимо от пола.
Причините за смъртта на Собекнефру са неизвестни. Може да е станала жертва на политическа борба за власт. След нейната смърт в Египет започва гражданска война, въстание на несвободните египтяни (селяни и роби). В резултат XII династия на фараоните престава да съществува. С това се свързва и краят на периода на Средното царство. Мястото на погребението на Себекнеферу също не е установено.
На царицата се приписва построяването на една от пирамидите в Мазгун въпреки, че не са намерени документални доказателства. Пирамидата се намира върху западния бряг на Нил, на 40 км южно от Кайро. Разкопките в Мазгун са извършени в началото на ХХ век от британския египтолог Флиндърс Питри. Пирамидата на Себекнеферу е недовършена и никога не е използвана. Също така, името на кралицата се свързва с изграждането на погребалния комплекс на Аменемхет ІІІ (Херодот го нарича „Лабиринт“).
Още: Който влезе тук, умира? Проклятието на фараона
Оцелели са няколко скулптури на Собекнефру. Неин торс от кварцит се намира в Лувъра. През 1899 г. бюст на царицата, направен от граувака (вид сив пясъчник), бил изложен в Египетския музей на Берлин – но, за съжаление, днес може да се види само на снимки: оригиналът е изчезнал по време на Втората световна война.
