Режисьорите на исторически игрални филми са изправени пред трудна задача. Как могат да направят героите познати на публиката, без да ги сведат до карикатури? Как да се уверят, че знанието за резултата – спечелени или загубени битки, изградени и разрушени империи – няма да накара историята да изглежда така, сякаш сама се пише?
Още: Пъб в английска провинция е обитаван от призраци, твърдят местни
Още: Партените: Незаконните деца на войната на Спарта
Режисьорът Ридли Скот не е историк и вероятно иска да забавлява, а не да просветлява. Но проблемът с историческата истина е интересен, пише Ancient Origins.
Не е лесно да познаете „истинския“ Наполеон. Има разпознаваема негова версия – самоувереният генерал, любимецът на войските си, инстинктивният военен тактик, който може да работи дни наред, неговият строг и донякъде раздразнителен поглед. Но голяма част от това е продукт на исторически разкази, натрупани от труда на поколения художници, журналисти и мемоаристи – и разбира се, на самия Наполеон.
Още: Този рядък минерал е по-стар от Земята
Още: Мистериозна глава на "човек-змия" отпреди 7500 години повдига въпроси
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Можете ли да кажете кой възел е най-здрав? Повечето хора се провалят
Още: Революции, променили историята по VIASAT HISTORY (ВИДЕА)
Немият филм на Абел Ганс „Наполеон“ (1927) например описва живота и кариерата на Наполеон до заминаването му като военен генерал за италианската кампания през 1796 г. В една сцена обилен зимен снеговалеж прекъсва часовете във военния колеж на Наполеон. Момчетата изтичват навън да играят и неизбежно започват да се замерят със снежни топки. Сцената изобразява много млад Наполеон, който се проявява като естествен командир, ръководейки битката сякаш на бойното поле.
И все пак достоверността на този момент се основава предимно на един-единствен разказ – мемоарите на един от приятелите на Наполеон от детството, Луи дьо Буриен, който е посещавал същото училище. По-късно авторът е служил при Наполеон, който го уволнява за присвояване през 1802 г.
Много години по-късно, през 1829 г., Дьо Буриен написва мемоари с надеждата да спечели от популярния апетит за автентични истории за великия генерал. Това, което си мислим, че знаем за „истинския“ Наполеон, често се филтрира през егоистични и едностранчиви разкази като този.
Още: Древни британци убили и разчленили най-малко 37 души
Още: Когато ползата стане вреда: учен говори за митовете за популярните диети
Ето фактите и легендите зад някои от основните сцени от новия биографичен филм на Ридли Скот за Наполеон.
Коронясал ли се е Наполеон сам?
Наполеон полага големи усилия, за да изгради образа си на добронамерен владетел и човек от народа, често използвайки таланта на художници, за да го постигне.
Известно е, че на Жак-Луи Давид е възложено да създаде серия от грандиозни картини, изобразяващи коронацията на Наполеон в катедралата „Нотр Дам“ в Париж през декември 1804 г. В най-известната виждаме Наполеон да поставя корона на главата на новата императрица Жозефин, докато папа Пий VII гледа неохотно.
Коронацията на Наполеон от Жак-Луи Давид. Jacques-Louis David / Public Domain
В един удивителен акт на високомерие Наполеон наистина е поставил корона на собствената си глава, въпреки че маслената картина го показва само в лаврови листа, за да обозначи неговите военни триумфи. Това, което филмът на Скот изобразява, е великолепието на маслените картини, които показват Наполеон и неговата императрица в най-ласкавата светлина, а не самата церемония по коронясването.
Връзката му с Жозефин
Жозефин дьо Боарне. Andrea Appiani / Public Domain
Няма съмнение, че Наполеон изпитва дълбока страст към Мари Роз Жозеф Таше дьо ла Пажери – известна като Жозефин дьо Боарне, – за която се жени през 1796 г., докато военната му кариера е във възход. И все пак нейното изобразяване във филма на Ридли Скот като млада съблазнителка вероятно говори повече за сексистко клише, отколкото за несъмнената самоувереност на Жозефин.
Жозефин е с шест години по-възрастна от Наполеон, разведена и майка на две малки деца, когато се срещат, и романтичните чувства на младия генерал изглеждат по-силни от нейните. Докато е в кампанията, той ѝ пише буквално всеки ден, понякога писалката му пробива пергамента – такава е силата на емоциите му. Но някои от тези писма до нея остават неотворени.
Разводът на императрица Жозефин през 1809 г. Henri Frédéric Schopin / Public Domain
Връзката им е колкото бурна, толкова и страстна и двамата имат няколко афери. И все пак, когато Наполеон иска развод през 1809 г. поради липса на наследник, той е изненадващо приятелски. Императрицата запазва императорската си титла до смъртта си през 1814 г. и ѝ е разрешено да продължи да живее в императорския замък Шато дьо Малмезон.
Замъкът Шато дьо Малмезон. Pedro Faber / CC BY-SA 4.0
Присъствал ли е Наполеон при екзекуцията на Мария-Антоанета?
Есента на 1793 г. е особено натоварена за Наполеон предвид нарастващата му роля в обсадата на Тулон. Федералистките бунтовници са предали френския флот на британския адмирал Самюел Худ и младият артилерийски офицер командва операцията, която в крайна сметка го завзема обратно.
Следователно е много малко вероятно той да се осмели да отиде в Париж през октомври, за да бъде сред тълпата, която става свидетел на екзекуцията на кралица Мария-Антоанета.
В писмо до по-големия си брат Джозеф обаче Наполеон твърди, че е бил свидетел на щурма на двореца Тюйлери от гневна тълпа републиканци през юни 1792 г. Това го отвращава.
Наистина ли е стрелял по пирамидите?
Наполеон започва египетската си кампания през 1798 г. Културното наследство на кампанията може да се види в египтологичната секция на Лувъра. Но това е и сцена на жестокости.
Antoine-Jean Gros / Public Domain
В един момент няколко хиляди османски войници са застреляни или прогонени в морето по заповед на Наполеон, вместо да бъдат взети в плен. Не е нужно Наполеон да нарежда на хората си да стрелят по пирамидите, както прави биографичният филм на Ридли Скот, за да предаде безчувственото му пренебрежение към живота.
Слухът гласи, че той е наредил собствените си поразени от чума войски да бъдат отровени в град Яфа, което окончателно опетнява репутацията на Наполеон в началото на XIX век. И остава, без значение колко брилянтен е отговорът на художника Антоан-Жан Гро, на когото Наполеон възлага през 1804 г. да нарисува различна история.
Бонапарт посещава жертвите на чумата в Яфа. Baron Antoine-Jean Gros / Public Domain
Филмът на Ридли Скот не представя толкова миналото, колкото носи версии на легендите и изображенията на Наполеон, които са го създали още приживе, а много от тях са дело на собствената му ръка.
Тази статия първоначално е публикувана със заглавието „Наистина ли Наполеон е стрелял по пирамидите? Историк обяснява истината зад легендите на биографичния филм за Ридли Скот“ в The Conversation и е публикувана под лиценз Creative Commons.
