Антрополози са изследвали останките на 217 древни хора, открити в България, Румъния, Унгария и Чехия. Сред тях били петима представители на Ямната култура. Върху техните кости са фиксирани промени, характерни за конниците. Това позволило да се направи извод, че скотовъдците са се придвижвали на коне още преди пет хиляди години, става ясно от статия, публикувана в списание Science Advances.
Още: Откриха мястото на една от легендарните битки на Александър Македонски
Още: Как средновековните поклонници намерили вяра в бушуващото море
Trautmann et al., Sci. Adv. 9, eade2451 (2023)
Важна страница в историята на човешкото развитие е началото на използването на конете като транспорт, тъй като то повишило мобилността, подобрило търговските и културните връзки между различните групи, а също така променило начина за водене на стопанство и военните дела. Предполага се, че първоначално конете са били опитомени заради месо и мляко. Най-ранните възможни свидетелства за опитомяване на коне идват от Казахстан и са свързани с Ботайската култура през IV хилядолетие пр.н.е. В същото време много учени не споделят това мнение, като отбелязват, че все още няма убедителни аргументи в полза на такава интерпретация на находките.
Още: Друидски коледни традиции: вечнозелени растения, бъдници и зимно слънцестоене
Още: Научните пробиви през 2024 г. според сп. Science
В неотдавнашна работа генетиците стигнаха до извода, че прародината на всички съвременни коне е в Понтийско-Каспийската степ, откъдето те се разпространили широко в различни региони след 2200 г. пр.н.е. Най-ранното изображение на ездач от Месопотамия датира от около 2100 г., но не може да се изключи, че ездачът е седнал на магаре или кунга: Древните шумери използвали хибридни бойни магарета.
Приблизително към същото време (около 2000 – 1800 г. пр.н.е.) се отнасят най-старите и убедителни свидетелства за използването на колесници, в които били впрегнати коне. Свидетелства за това археолозите са открили в паметници на Синтащинската култура. Най-ранните потенциални свидетелства за езда, датиращи от 1890 – 1774 г. пр.н.е., са открити наскоро в Казахстан.
Още: Сатурналии: Как един езически римски фестивал проправя пътя за съвременната Коледа
Още: Археологическите находки, които ни изумиха през 2024 г. (ВИДЕО и СНИМКИ)
В новото изследване Мартин Траутман от университета в Хелзинки и негови колеги от България, Унгария, Полша, Румъния, САЩ и Финландия са изследвали останките на 217 души, открити на 39 различни места в България, Румъния, Унгария и Чехия. Повечето от тези хора (около 150) са принадлежали към Ямната археологическа култура, за което сочат погребалният обред и радиовъглеродният анализ. Всички изследвани индивиди са живели между V и II хилядолетие пр.н.е.
Още: Коледни митове: Езическият произход на коледната елха
Още: Коледни митове: Йолакьотурин – коледната котка (ВИДЕО)
Открит гроб на ездач в Маломирово, България Снимка: Michał Podsiadło
Изследователите обърнали внимание на останките на индивид, открити в една от гробните могили на Ямната култура в румънския окръг Прахова. Те принадлежали на мъж на възраст 30 – 40 години, починал около 2879 – 2633 г. пр.н.е. На костите на неговия скелет (тазова, бедрена, прешлени) антрополозите открили изменения, характерни за човек, прекарал много време в яздене на кон. Освен това той имал излекувана фрактура на кръстната кост, тоест травма, която хората често получават, когато падат от кон. Въз основа на съвкупността от диагностични признаци учените заключили, че този ямник често се е придвижвал на кон.
След това учените съставили списък с диагностични признаци, по които можело да се определи дали човек е бил ездач. Те провели оценката си по 12-точкова скала, определяйки, че за ездачи може да се смятат онези индивиди, които са получили най-малко седем точки. Общо изследователите открили още четирима представители на Ямната култура от България и Унгария, които очевидно са се занимавали с конна езда. Останките принадлежат на хора между 25 и 65 – 75 години, живели между 3021 и 2623 г. пр.н.е.
На критериите отговаряли и четирима индивиди, които не принадлежали към Ямната култура. Двама от тях са живели в средата на II хилядолетие пр.н.е. Други два случая заслужават повече внимание. Останките на единия на възраст 25 – 35 години датират от края на IV хилядолетие пр.н.е. – възможно е той да е живял по времето, когато в този регион са пристигнали първите скотовъдци на Ямната култура, към която самият той не се отнасял. Другият случай е мъж на 25 – 35 години от Унгария. Макар че антрополозите открили достатъчен брой диагностични признаци върху костите му, те призовават да не бързаме да наричаме този човек конник – не на последно място защото е живял през медната епоха (през втората половина на V хилядолетие пр.н.е.).
Разпределение на 217-те индивиди от 39-те места, които са обект на изследването Trautmann et al., Sci. Adv. 9, eade2451 (2023)
На костите на други девет представители на Ямната култура изследователите отрили по три знака, характерни за конниците, но това не било достатъчно, за да се преодолее поставената граница от седем точки. Същото се отнася и за още трима души, живели в края на IV хилядолетие пр.н.е. (т.е. преди пристигането на ямниците) и един носител на Културата на шнуровата керамика от Чехия.
Петте открити случая позволили да се заключи, че за някои представители на Ямната култура конната езда е била обичайна дейност още преди пет хиляди години. В същото време, поради липсата на конско оборудване във военните дела конете може да са били използвани много ограничено – например, за да стигнат до бойното поле и след това са продължавали пеша. Освен това конната езда вероятно е била полезна за пастирите, които трябвало да контролират стадата си.
Ямната култура привлича вниманието не само на археолози, но и на представители на много други науки, като палеогенетици и лингвисти. Първите преди няколко години установиха, че миграцията на запад на ямниците значително е променила генофонда на Европа, докато вторите свързват този процес с разпространението на индоевропейските езици. Името на културата (Ямна – от яма) идва от специфичните ямовидни гробници (кургани), с които тя се характеризира. В тях мъртвите са били погребвани по гръб, с превити колене.
