През 2020 г. е представена най-старата известна корона в света – откритие, направено през 1961 г. като част от съкровището от Нахал Мишмар. Древната корона датира от медната епоха между 4000 – 3500 г. пр.н.е. и е един от повече от 400 артефакта, открити в пещера в Юдейската пустиня близо до Мъртво море преди повече от половин век.
Тази почерняла и грубо излята медна корона от съкровищницата на Нахал Мишмар служи като откриващ експонат на изложбата „Майстори на огъня: Изкуство от медната епоха от Израел“. Короната е оформена като дебел пръстен и е украсена с лешояди и врати, стърчащи от върха му, което кара експертите да смятат, че е имала церемониално значение в погребалните ритуали за личности с висок статус в онази епоха, пише Ancient Origins.
Формите и темите, представени в артефактите от съкровището, убедително свидетелстват за техния култов характер. Някои украси сочат към култа към плодородието, демонстрирайки художествените способности на енеолитното население в този регион. Тези предмети вероятно са били използвани в ритуали, включително молитви за лов, паша, земеделие и защита.
Нахал Мишмар Tamuz / CC0
Нахал Мишмар, или Уади Махрас, е малък сезонен поток в Юдейската пустиня в Израел. Съкровището от редки артефакти е открито в пещера близо до коритото на потока, наречена „Пещерата на съкровищата“, от археолога Песа Бар-Адон. То се намирало в естествена пукнатина, увито в сламена рогозка. Колекцията от 442 ценни артефакта, изработени от мед, бронз, слонова кост и камък, включва 240 глави на боздугани, 100 скиптъра, 5 корони, рогове за барут, инструменти и оръжия.
Датирането с въглерод-14 на тръстиковата рогозка, в която са били увити предметите, предполага, че датира най-малко от 3500 г. пр.н.е. Именно в този период използването на мед става широко разпространено в Леванта, което свидетелства за значително технологично развитие, което е успоредно на големия социален напредък в региона.
Някои предмети от съкровището демонстрират уникални характеристики, които се различават от известните примери от други места. Въпреки че кръглите дръжки обикновено се идентифицират като глави на боздуган, няма свидетелства, които да показват използването им в бой. Останалите артефакти са още по-изключителни и изразителни по стил, пример за което се явява бронзовият скиптър.
Начинът, по който тези предмети били събрани набързо в съкровището от Нахал Мишмар, навел изследователите на мисълта, че те може да са били свещени съкровища, принадлежали на изоставения халколитен храм Ейн Геди, разположен на около дванадесет километра от това място. Възможно е тези артефакти да са били скрити в пещерата по време на извънредна ситуация.
